— Само да се облека и се заемам.
Алберт излезе и Флора затвори вратата.
— Мастило? — каза Лео.
— Парите за откупа. Иска да ги бележи. Ти работи, аз ще се опитам да науча още нещо по темата.
Когато Флора си тръгна, Лео заключи вратата и отиде в килера. На малката маса имаше везни, стъкленици и горелки. Сините шишенца съдържаха различни видове химикали. Като дете Лео много си падаше по химията. Сам си правеше боите, затова цветът им бе толкова наситен. Правеше и грим, сенки и руж за Айрис и Флора, така оцвети ноктите на ръцете си в синьо. Заради работата с химикали бузите му често блещукаха като сребро.
Но сега не ставаше въпрос за бои или грим.
Без да губи време, набута бутилките и стъклениците в раницата си, навлече един панталон и слезе долу, давайки си вид на безгрижен като птичка.
10
Стиви имаше големи очаквания към трапезарията на пансиона. Знаеше, че няма смисъл да мечтае за свещници и духове, но дългите дървени маси бяха напълно реална възможност. В историите за убийства бе пълно с дървени маси. Гостите са насядали и се гледат над чаши с вино, чудейки се кого лорд Дъдли ще включи в завещанието си или кой е убил Рачетс със стик за голф.
Озова се в нещо, наподобяващо бюфета на конферентната зала на хотела, в който отседна със съучениците си от клуба по съдебна медицина по време на участието си в турнира в Хърши. Мястото бе малко по-артистично и носеше някаква прилика с вътрешността на планинска хижа. (Никога не бе влизала в хижа, но си мислеше, че знае какво представлява интериорът на хижите.) Таванът бе висок и сводест, а стените — от камък и дърво. Масите бяха с различни размери и форма — кръгли, на които можеха да се настанят голяма група хора; квадратни, за четирима души; множество малки, за един до двама човека. Отвъд зоната за хранене имаше няколко канапета с тапицерия от кариран плат, отрупани с възглавници. Масите там бяха ниски — кътът явно бе предназначен за любителите на кафе, които нямаше как да се доберат до „Старбъкс“.
От менюто, написано с тебешир върху черна дъска, ставаше ясно, че всичко е местно и че във всичко има кленов сироп. Печеното телешко бе със сос от кленов сироп. Пушеното сирене в бургерите също бе с кленов сироп. Имаше и кленово тофу и дресинг с кленов сироп за салатите.
— Можеш ли да забравиш дори за секунда, че си във Върмонт? — попита Стиви Джанел, докато си вземаха табли. — Виж, накиснала си се в кленов сироп.
— Да — промърмори Джанел и си взе тофу и зеленчуци. — Не ми е любим.
Нейт се вторачи в залятото със сироп месо.
— Ще пия от живата кръв на дърветата — обяви той.
На щанда с питиетата имаше газирана вода (сипваше се с кранче, забавно) и хладилен шкаф със скъпи газирани напитки (безплатни), включително една с аромат на клен, лимон и смърч, която Стиви загледа с любопитство. Никога не бе виждала такива питиета, не че би могла да си позволи да си ги купува. Това бе показателно, повече от всичко друго, каква институция е „Елингам“. Скъпи питиета, натъпкани с кленов сироп.
Взе си. Нямаше как да не си вземе.
Тъй като все още бе топло и светло, маси имаше и отвън. Ели бе окупирала една маса за пикник и им помаха, подканяйки ги да дойдат. Хейес седеше срещу нея.
Джанел и Стиви се отправиха към отворената врата, Нейт се поколеба.
— Не е хубаво да се яде навън — каза Нейт и пропъди една муха от чинията си, която бе пълна с какви ли не меса.
— Витамин Д — каза Стиви. — Полезен е за теб.
— Откъде знаеш? Искам да ям в стаята си на тъмно.
— Така ли се изразяват обикновено писателите? — попита Стиви.
— Да.
— Нека поне днес да сме с другите — подхвърли Джанел. — Следващият път ще седнем вътре.
Нейт въздъхна и закрачи след тях.
— Е, как беше? — попита Ели, когато седнаха на масата.
— Чудесно — отвърна Джанел. — Мога да използвам работилницата, отделиха ми място в Хамбара, където да работя по моята машина „Руб Голдбърг“[14] за състезанието „Сендел Уаксман“. Става въпрос за училищната версия. Дори разполагам с бюджет. Това място е удивително.
— Аз също съм доволна като цяло — каза Стиви. — Трябва тази седмица да измисля проект, свързан с престъпление.
Нейт мълчеше.
— Е? — подкани го Джанел.
— Тя ме мрази — каза простичко той.
— Стига бе — каза Джанел и поклати глава. — Престани. Не може от първия ден да си така.
— Не се шегувам.
— Каза ти, че те мрази?
— Дори не ме погледна. Каза, че в днешно време всеки може да си публикува писанията, после ми изчете списъка с предметите и ме отпрати.
14
Нарицателно на прекалено сложно устройство, реализиращо много проста работа, измишльотина, която върши много действия с незначителен краен резултат. — Б. пр.