Доктор Велман бе на около седемдесет години. След като прочете списъка с книги, които Стиви трябваше да си набави (две от тях тя вече бе прочела), в продължение на половин час описва изкуството на палача — как най-добрите в тази професия връзват възела на точно определено място, така че вратът на жертвата да се счупи моментално, а да не се стига до задушаване. Следващият половин час говори за развъждането на дакели.
След урока Стиви се помота отвън, докато дъждовните капки барабаняха по чадъра й. Следващото занимание бе след два часа. В „Елингам“ бе като в колеж — учиш, а в почивките правиш каквото си искаш. Нямаше претъпкани училищни коридори. Нямаше писане на домашни в стаи, миришещи на чипс, нито лавки, от чиито прозорци излиза пара. Тук бе като за възрастни.
Така че стоеше под дъжда като идиот. Другите, изглежда, имаха по-добри идеи. Можеше да отиде да хапне или да отскочи до стаята си, или да виси тук вечно. Вдиша дълбоко влажния планински въздух. Имаше достатъчно време. Къде й се искаше да отиде? Кое място предпочиташе?
Отправи се към библиотеката.
Вътре бе само Киоко, която седеше на масивното си бюро и ядеше ябълка.
— Здрасти! — провикна се тя към Стиви. — Влез! Ти си нова, нали?
— Да. Казвам се Стиви Бел. Бих искала да се запозная…
— Искаш да се запознаеш с книгата на Долорес — каза Киоко.
Тя остави внимателно ябълката си на бюрото и си избърса ръцете.
Стиви бе възнамерявала да попита дали имат материали по случая, така че се изненада от предложението за книгата на Долорес.
— Получавам файл с информация за новите ученици. Библиотекарят трябва да знае какви материали са необходими. Ти се интересуваш от случая „Елингам“. Да идем отзад.
Отправиха се към кафява дървена врата, върху която със златни букви бе написано „Библиотекарски офис“.
Помещението бе голямо, но уютно. Интериорът бе оригиналният — дървени маси и бюра, дървени шкафове. На част от масите лежаха книги, подготвени за подвързване.
— Знаеш, че ни върнаха книгата през деветдесет и трета година — каза Киоко. — Не може да се изнася, защото има историческа стойност. Ето.
Тя извади от една кутия чифт гумени ръкавици и направи знак на Стиви да ги сложи. Стиви с удоволствие се подчини, за нея нямаше нищо по-вълнуващо от ритуала по нахлузване на ръкавици. Съвсем дребно нещо, което обаче правеше разследването една идея по-легитимно.
— Готово — каза Киоко и също сложи ръкавици.
Отвори стъклената вратичка на един от шкафовете и извади от него дебела книга. Остави я на близката маса и направи знак на Стиви да дойде.
Книгата бе изненадващо добре запазена. На чисто новата външна корица на бял фон бе изобразен Шерлок Холмс — естествено, с любилата си ловджийска шапка и лулата.
Книгата пропука тихо, когато Стиви я отвори. Страниците бяха пожълтели, шрифтът — сбит. Имаше джобче за библиотечна карта, на което пишеше „Библиотека на академията „Елингам““, но самата карта липсваше. Книгата бе отписана от регистъра и не бе върната официално в него. Стиви заразлиства внимателно страниците. Когато стигна до първия разказ — „Етюд в червено“, — спря.
Един от параграфите в началото бе подчертан с молив. Един от най-известните цитати в историите за Шерлок Холмс.
— Как да ви кажа — започна да обяснява той, — според мен първоначално човешкият ум е нещо като празно таванче, където всеки прибира ненужни мебели.[16]
— Доти ли го е подчертала? — попита Стиви.
— Нямам представа. Тази книга е била вземана и от други ученици. Може някой от тях да е подчертавал. Но на мен също ми направи впечатление това.
Стиви прегледа книгата, но не откри никакви други маркирания. Обикновена книга с разкази за Шерлок Холмс. Но тя бе важна, несъмнено.
— Знаем доста за предпочитаните от Доти четива — вметна Киоко. — Вероятно това ще те заинтересува.
Тя извади папка от един от дървените шкафове.
— Първата библиотекарка, Даяна Клоукс, била удивителен човек, един от най-добрите разследващи библиотекари в Нюйоркската библиотека. Елингам я привлякъл в академията. Всички наети от него хора били експерти в професионалната си област. Тя събрала невероятна колекция и старателно си вземала бележки за всичко.
Киоко измъкна дебел куп листове от една папка и го прегледа, после внимателно го раздели на по-малки купчини върху една от големите маси.