— Мисля, че познавате Марис — каза Хейес. — Тя ще ни помогне при заснемането и режисирането.
Присъстваше и едно момче, което Стиви бе видяла първата вечер в юртата. Лицето му бе издължено, с преждевременно набръчкано високо чело и квадратна челюст. Носеше дълго черно палто и червен шал, преметнат върху раменете.
— Това е Даш — каза Хейес. — Той ще е нашият сценичен мениджър. Много е добър.
Хейес зачете на глас сценария от компютъра си, като Марис правеше уточнения относно декорите. Текстът бе грубоват на места и приличаше на съвкупност от извадки от документите по случая, но Нейт се бе постарал да придаде добра форма. Стиви бе подбрала най-подходящите материали. Хейес се справяше добре в ролята на Алберт Елингам. Някак си бяха успели да създадат прилично шоу.
— Удивително — каза Хейес, когато приключи с четенето. — Хей, Марис, ще направиш ли няколко снимки? За да документираме работния процес.
— Разбира се — отвърна тя.
Извади телефона си и засне Хейес, приведен над компютъра.
— Нужни са ми още подробности — каза Даш. — Времето какво е било тогава?
— Мъгливо — обясни Стиви.
— Можем да направим мъгла.
Даш извади телефона си. Искате мъгла? Никакви проблеми.
— Много мъгла — намеси се Хейес.
— О, да. — Даш кимна. — Ще сложа няколко димки Т-90 в потопената градина. Тази химическа мъгла стои ниско. Ще направим така, че езерото да изглежда затиснато от мъгла.
— Чудесно — каза Хейес. — Мъгла.
— Ще ми трябват машини за дим. И няколко стълба, на които да сложа лампите. Ще се получат нещата.
Следващите стъпки включваха задвижване на процеса, Стиви и Нейт ги чакаше още много работа. Трябваше да намерят костюми и декори.
Марис и Стиви се обърнаха за помощ към театъра на академия „Елингам“. Сградата на театъра бе малка, но изящна; отвън приличаше на старогръцки храм. Залата бе продълговата, с черни стени и можеше да побере стотина зрители. До стаята с костюмите се стигаше по стълба, тръгваща от ъгъла на фоайето. На тавана имаше две помещения, отделени едно от друго чрез коридор с широчина малко над петдесет сантиметра.
Помещението с костюмите бе със скосен таван и Стиви непрестанно си удряше главата в гредите. Дрехите по рафтовете бяха разнородни, никой не се бе постарал да ги подреди добре по вид. Имаше мъжки костюми с всевъзможни кройки, палта, рокли от различни епохи, разни мъхести неща, брони от гипс и пластмаса, разкривени предмети, приличащи на гигантски парчета чипс, и кафява торба, покрита с направени от филц очни ябълки.
Подът представляваше море от обувки и ботуши. На полиците горе бяха наредени шапки, шлемове, чанти, щитове, пера (Само пера? Защо?) и разни предмети с неизвестен произход и предназначение. Мястото миришеше на магазин за вещи втора употреба, които са се пекли на слаб огън. Човек се чувстваше като в прегръдката на нещастен мъпет.
Спряха се на два костюма, шапка и палто. От стаята с декорите, която бе също толкова потискаща и още по-зле подредена, взеха брезентова торба и гребло на лодка.
Срядата донесе нещо неочаквано — конструиране. Групичката ученици се събраха в работилницата — подобна на хангар сграда, разположена до ремонтния цех. Вътре бе студено и имаше неща, които Стиви рядко виждаше в ежедневието си, като циркуляри, сандъци с инструменти и контейнери. Тук учещите в „Елингам“ можеха да работят по проектите си. Тук бе Джанел, която бе покрила лицето си с маска и се взираше в две парчета метал. При влизането на Стиви тя свали маската си и помаха.
— Тези трябва да се нарежат — каза Даш на Стиви и посочи купчина дървен материал. Ето ти мерките.
Тикна лист хартия в ръцете на Стиви.
Тя се вторачи с празен поглед във върволицата от цифри.
— Какво?
— Нарежи гредите и дъските. Според оразмеряването. — Даш посочи купчината, а после и циркуляра.
— Сигурно се шегуваш — измънка Стиви.
— Аз ще свърша тази работа — намеси се Марис. В гласа й се усещаше пренебрежение, демек „тази смотанячка дори не е виждала циркуляр“. Отиде до циркуляра, както си бе в официалните дрехи, и го огледа с професионално око.
Машината заработи. Марис сложи една дъска на плота и я сряза. Въздухът се изпълни с миризма на трици. По едно време се появи Хейес. Поздрави всички, седна на земята и се вторачи в сценария.
— Хей — викна Джанел, когато Даш взе няколко греди от палетата в ъгъла, — какво правиш?
— Стълбове за осветление.
— А, не, не. Тези са си мои.
— Всичките?
— Да, всичките.