— Трябват ни само за няколко дена.
— Гредите са оразмерени за машината ми — каза Джанел.
— Стига бе, всичките! Ще взема няколко.
— Може ли да вземем няколко назаем? — попита плахо Стиви. — Ще се погрижа да си ги получиш обратно.
— За теб може. Само на теб давам.
Даш веднага награби колкото можа и се изстреля към изхода.
Марис спря да реже за момент и стрелна с поглед големия син контейнер до стената.
— Там има сух лед — провикна се тя към Даш. — Много.
— Имам достатъчно машини за лед — отвърна той. — С течност се работи по-лесно.
Марис сви рамене.
След като сглобиха рампите и подготвиха стълбовете и останалите неща, нужни за снимките в потопената градина в събота, решиха да разгледат тунела. Това щеше да стане следващата вечер. Разбраха се да се срещнат зад Хамбара в седем часа.
Миришещата на трици Стиви се прибра в стаята си и се метна на леглото. Няколко минути лежа по гръб, както бе с дрехите; хладният ветрец, духащ откъм прозореца, галеше лицето й. Летният здрач премина в мрак. Някъде горе изскърца дъска. Дейвид се бе прибрал. Тя познаваше всички в къщата по стъпките. Започваше да разбира мистичните шумове на „Минерва“. Протегна ръка и опипа студената желязна рамка на леглото. Зави се с одеялото и остана сама с миризмата на трици, която лъхаше от долнището на анцуга й. Джанел бе от едната страна, Ели — от другата. Тя бе в средата и това й се струваше съвсем нормално. Мисълта я завладя и успокои. Това бе нейният дом и сега работеше заедно с приятелите си по голям проект, свързан със случая „Елингам“. Е, Нейт й бе приятел, за Хейес, Марис и Даш не бе сигурно. Приятелката й Джанел й бе услужила с материали.
Заля я вълна на задоволство. Пресегна се и взе телефона си от шкафчето до леглото. Бе качила приложение, чрез което организираше информацията по случая „Елингам“. Отвори папка със заглавие „СВЕТСКИ“. Тук бяха проучванията й за живота на Елингамови преди трагедията, когато къщата е била просто странно, но прекрасно планинско местенце, където известни хора идвали да карат ски през зимата, да гледат топлите багри на листата през есента и да пият през цялото време. Някои от тях вероятно са пребивавали в тази сграда, в тази стая още преди отварянето на училището, когато „Минерва“ е била къща за гости. Стиви се поразрови. Спря се на една от любимите й снимки — списък с гостите на парти, проведено през 1929 година. Нямаше представа кои са тези хора, но обичаше да чете имената им: Гъс Суенсън, близнаците Билбоди, Естер Нийл и Бък Рандолф, сестрите Дейвис (Грета и Фло), Бърнард Хендиш, лейди Изобела де Исла, доктор Франк Додс, Франки Съливан, семейство Ван-Уорнър, Макмъри и Лорна Дарвиш от „Телеграф“…
Списъкът бе безкрайно дълъг. Те бяха идвали да пият шампанско и да танцуват под звездите. Актьори, писатели, художници, хора от висшето общество. Доти Епщайн бе живяла тук. Стиви бе чела за Доти — едно от най-интелигентните деца в училището. Със силна воля и брилянтен ум. Кораво момиче от Долен Ийст Сайд, което можело да краде ябълки и да цитира Вергилий. Разгледа снимката на Доти вероятно за хиляден път. Тя имаше кафява къдрава коса, заоблени скули и процеп между предните зъби. Пренебрегнатата жертва, защото не била от богато семейство. Тя не притежавала училище. Била просто едно умно момиче, което се стремяло да постигне нещо в живота благодарение на академията „Елингам“. Тя обичала детективски романи. Отишла в наблюдателницата да чете, книгата й останала там.
Стиви сложи телефона на корема си и дълго време се взира в тавана. Случаят трябваше да бъде разрешен. Заради всички, но може би най-вече заради Доти. Доти, която обичала мистериите. Довечера щеше да влезе в тунела, който бил затрупан през 1938 година. Никой от хората, работили по случая през последните десетилетия, не бе имал тази възможност. Стиви буквално щеше да навлезе в нови територии. Доти е минала през този тунел. И загинала там някъде. Тунелът бележеше мястото, откъдето Доти се преселила в отвъдното.
Задряма, докато си мислеше за Доти и тунела. Пулсираща светлина я върна в реалността.
Стиви запримига объркано. Мозъкът й се опитваше да разбере какво свети. Фарове на кола?
Не.
Все още сънена, се надигна на лакът.
Светлина или нещо, направено от светлина, обливаше стената, по-точно пространството до камината. Цветни петна Букви, думи.
Когато съзнанието й се проясни, разбра, че това е съобщение, съставено от изрязани букви:
Секунда по-късно съобщението изчезна.
13
Стиви скочи от леглото. Строполи се тежко на пода. Очите й пулсираха леко, реагирайки на рязкото събуждане, на прехода от тъмно към светло.