— Точно това си казах и аз, когато се срещнахме — намеси се Марис. — Звезда, звезда, звезда.
Стиви реши да не посочва, че Хейес вече бе нещо като звезда, когато Марис се запозна с него.
— Беше честен — продължи Марис. — Беше най-честният човек, когото познавам. Затова играта му бе толкова добра.
— Честен? — учуди се Стиви.
— Е, не точно честен. Чист. Е… необременен. Веднага щом се запознахме, ми се прииска да станем гаджета.
Тя замлъкна и се вторачи в ноктите си. Секунда по-късно вдигна рязко глава. Стиви се извърна, за да види какво е привлякло вниманието й. Гретхен бе влязла в юртата.
— Тя — изсъска Марис — е кучка.
— Била е гадже на Хейес, нали? — попита Стиви.
— Тя го нарани. Виж я само.
Гретхен всъщност изглеждаше съкрушена и плачеше.
— Онова с Бет бе просто шоу — отбеляза Марис. — Знам какво говорят хората, но така си беше, просто шоу.
Просто шоу. Тази фраза накара Стиви да си спомни нещо, което бе обмисляла, но не бе успяла да изрази с думи. Цялата работа изглеждаше… не точно нагласена, но… определено в нея се усещаше елемент на показност. Те работеха по създаването на шоу програма. А начинът, по който Хейес се върна, и това, че не искаше Марис да идва с него… Вторачените драматични погледи…
Джанел, която бе в другия край на помещението, махна на Стиви. Тя, Нейт и Ви се бяха скупчили край компютъра на Нейт. Дейвид също бе там, беше дошъл по някое време.
— Отново Джърмейн Бат — каза Нейт и завъртя лаптопа така, че и Стиви да види.
Тихата, всевиждаща Джърмейн Бат бе написала статия, в която се засягаше въпросът за липсващия сух лед. Новината се разпространи бързо — другите се бяха вторачили в телефоните си.
— Сух лед? — измънка Джанел. — Така ли е станало? Така ли е умрял Хейес? Затова им е трябвала картата ми?
— Как може да умреш от сух лед? — попита Нейт.
— Получава се отравяне с въглероден двуокис — обясни Джанел. — В тясно пространство сухият лед измества кислорода. Хейес взел ли е сух лед?
— Изглежда, точно това е станало — каза Стиви. — Чух нещо по въпроса, когато ме отведоха в Голямата къща.
Джанел смръщи вежди.
— Трябва да е взел голямо количество. А и това вещество е тежко. Много тежко.
Замислени, те потънаха в мълчание. Ви потърка дланта на Джанел.
— А сега какво? — попита Нейт.
— Едва ли ще се задържа тук дълго — отговори Стиви.
— Мислиш, че ще те изритат от академията? — попита Ви.
— Няма — възрази Нейт, който бе минал зад тях и бе приседнал на облегалката на канапето. — Никого няма да изгонят.
— Родителите ми ще дойдат да ме вземат.
— Че защо?
— Поначало не искаха да уча тук.
— Защо не са искали? — попита Ви.
— Защото… те си падат по нормалните неща. „Елингам“ не е нормално учебно заведение. Всичко тук предизвиква тревога у тях. Учениците са различни. Разрешиха ми да се запиша, защото академията е престижна и безплатна, но само чакаха удобен случай да ме изтеглят. А смъртта на един от учениците определено се брои за удобен случай. Така че скоро ще се махна от този пъстър, специален свят. Ще се върна в местния офис на Едуард Кинг и ще слушам хора, които вярват в извънземни, но не и в климатичните промени.
— Мили боже! — възкликна Ви. — Не може ли да се направи нещо по въпроса?
— Не знам. Ако изведнъж се превърна в кралица на бала… това би им харесало.
— Може би всички ще трябва да си тръгнем? — каза Нейт. — Може би ще затворят училището.
— Стига — каза Джанел. — Дошли сме тук да почетем Хейес.
— Това не означава, че не трябва да говорим за затварянето на училището — възрази Нейт.
Стиви чу, че някой от съседната групичка ученици прошепна „затварят училището“. Така е, животът ни връхлита бързо, а играта на развален телефон — още по-бързо.
Вратата на юртата се отвори и се появи Ели.
Тя се олюля, очевидно бе пияна, и вдигна Рута над главата си.
— Хейес е мъртъв! — викна. — Да живее Хейес!
Започна да надува саксофона.
Възгласът й не бе приет добре от присъстващите. За разлика от първата вечер в юртата, сега артистичните й номера не вървяха. Дейвид се надигна от канапето, отиде при нея и прошепна нещо в ухото й. Тя се отдръпна и засвири още по-агресивно. Той я подхвана с една ръка и се опита да я изведе навън, но тя се отскубна.
Няколко души от артистичната прослойка се струпаха около нея. В началото изглеждаше така, все едно се опитват да я спрат, но после някакъв тип заподскача в странен танц. Ели също заподскача. Присъедини се трети. Дейвид сви рамене и се върна на мястото си. Марис, която първоначално следеше с ужас в очите случващото се, стана и затанцува, размахвайки бясно ръце.