— Олеле! — Джанел едва успя да надвика шума. — Сега пък какво става?
— Това е вакханалия — каза Нейт.
Групата танцуващи засмукваше въздуха и енергията в помещението и това продължи, докато не дойде друга група — Лари, Чарлз, доктор Куин и двама униформени полицаи. Те не бяха настроени празнично. Шумът започна да стихва.
— Хей — каза Лари и вдигна ръцете си.
Ели пусна един тон с Рута.
— Елимънт — изръмжа Лари. — Би ли престанала!
Тя свали саксофона.
— Полицаите искат да ви кажат някои неща, поотделно на всеки. Ще отнеме няколко минути — обясни Лари. — Не се тревожете. Просто трябва да ви осветлим за случилото се. Сега се прибирайте.
— Вечерята ще бъде разнесена по къщите — каза Чарлз. — Още веднъж ще повторя, че можете да се възползвате от услугите на съветниците. Всеки, който се нуждае от помощ, да отговори на изпратеното от мен съобщение или да се обърне към някого от учителите.
Вече доста изнервени, учениците се разотидоха.
— Всеки трябва да разговаря с полицай — каза Дейвид, докато крачеха към „Минерва“. — И ти, и ти, и ти…
— Аз отказвам — заяви Ели.
— Пожелавам ти късмет с това решение — отвърна Дейвид.
— Не съм длъжна, а и не желая. Държавата ни не е фашистка.
— Не се плашете — намеси се Нейт. — Струва ми се, че те се опитват да разберат какво се е случило.
— А ти си пияна — каза Дейвид. — Кафе преди ченгетата?
Тя се изсмя и го блъсна в гърдите. Изненадан, той залитна и падна на земята.
— Пиян човек може ли да направи такова нещо? — попита тя.
— Определено да — каза той, докато се изправяше.
Изтупа дрехите си с длан.
Ели се заклатушка по пътеката. Бе много по-пияна, отколкото предполагаше Стиви в началото. При Ели никога нищо не бе ясно.
— Хайде — каза Джанел на Стиви, — да я хванем под ръка.
Джанел застана от едната й страна, после изчака Стиви да мине от другата.
— Сега да повървим заедно — каза Джанел. — Нали нямаш нищо против?
— Да повървим заедно — изфъфли Ели. — Защо не. Заедно. Заедно!
Поддържането на Ели изправена изискваше все повече и повече усилия.
— Знаеш ли — каза тя на Стиви, издишвайки в лицето й топъл винен дъх, — той ми каза да взема Рута. Той я взе, взе я.
— Добре — каза Стиви.
— Той обича изкуството. Повече, отколкото някои си мислят.
— Добре.
Дейвид крачеше отстрани, мушнал ръцете си дълбоко в джобовете. Явно заради факта че бе нокаутиран от Ели, нямаше нищо против Стиви и Джанел да се оправят с нея.
— Хей, Нейт, ти разбираш. Ти пишеш. Ясно ти е.
— Да — потвърди Нейт.
— Правиш това, което виждаш в главата си.
Тя опита да се потупа по главата, но не успя заради здравата хватка на Джанел.
— Вода — каза Джанел. — Трябва ни вода! А после кафе. И баня! Да, банята е добра идея!
— Баня! — промърмори Ели. — Ти разбираш! Вие всички разбирате! Без Стиви. Ти разбираш ли, Стиви?
— Разбирам — отвърна Стиви, макар че нямаше представа за какво говори Ели.
Успяха да внесат Ели вътре, без да забележи Пикс. Джанел се зае да напълни ваната. Знаейки, че за Ели къпането с дрехите не е нещо необичайно, те я накараха да влезе облечена във ваната.
Ели престана да дърдори, само отпиваше съсредоточено от кафето си. Беше в задоволително състояние няколко часа по-късно, когато дойдоха полицаите. Джанел, Нейт и Стиви вече бяха разпитани.
Всъщност Дейвид мина пръв. Разпитът, който се проведе в стаята му, продължи десет минути.
— Какво те питаха? — поинтересува се Стиви.
— Дали знам нещо за плана на Хейес. Споменавал ли е той нещо за тунела и за сухия лед. Е, не е. Тогава аз бях тук, двамата с Ели пушехме трева. Последното не го казах, а не знам тя какво ще каже, но предполагам, ще се разбере.
Ели бе поизтрезняла и не спомена за тревата. Сподели, че е учила в компанията на Дейвид.
След това умората от тежкия ден като че ли налегна всички едновременно. Обитателите на „Минерва“ поседяха известно време в дневната, после един по един се прибраха по стаите си. Ели си тръгна първа, последваха я Джанел и Нейт. Дейвид лежеше в хамака и се полюшваше леко.
— Значи, мислиш, че родителите ти ще те принудят да напуснеш училището?
— Ако не те, то училището — отвърна Стиви.
Дейвид изпъна краката си и платът на хамака се разтегна.