— Няма да те изхвърлят. Тук не постъпват така. Повярвай ми. Тествал съм системата.
— Някой да е умирал, когато си тествал системата?
— Нищо, сторено от теб, не е довело до смъртта на Хейес, нали?
— Не, но…
— Не съжаляваш за нищо?
Тя го стрелна с остър поглед. Той да не би да имаше предвид натискането им? Що за мръсен разговор бе това?
Нямаше намерение да участва в тази игричка.
— Лягам си — каза си тя и стана. — Лека нощ. Вероятно утре сутрин ще ме убият.
— По-добре не си прави шегички със смъртта — рече той, когато Стиви тръгна по коридора.
ФЕДЕРАЛНО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ
РАЗПИТ НА ЛЕНАРД ХОЛМС НЕЪР, ПРОВЕДЕН ОТ АГЕНТ САМУЕЛ АРНОЛД
17 АПРИЛ 1936 Г., 15,30 Ч.
МЯСТО: АКАДЕМИЯ „ЕЛИНГАМ“
С. А.: Господин Неър, трябва да ви задам още няколко въпроса.
Р. Х. И.: Изглежда, само с това се занимаваме тук.
С. А.: Длъжни сме да установим фактите. Доколкото разбрах, преподавали сте рисуване на учениците.
Л. Х. Н.: Само не ми напомняйте.
С. А.: Защо, какво е станало?
Л. Х. Н.: Това бе най-дългият следобед в живота ми. Опитах Се да представя Макс Ернст на децата. Така се получава, когато Алберт ти е приятел. Той вярва, че децата трябва да се учат от най-добрите.
С. А.: Във въпросния ден контактувахте ли с ученичка, на име Долорес Епщайн?
Л. Х. Н.: Нямам представа. Децата ми изглеждат еднакви.
(Показана е снимка на Долорес Епщайн.)
Л. Х. Н.: Пак повтарям, децата ми изглеждат еднакви.
С. А.: Долорес е била много даровита ученичка. Мнозина от учителите са я смятали за най-умната тук.
(Господин Неър поглежда отново снимката.)
Л. Х. Н.: Като споменахте това, си спомних, че едно от децата изпъкваше на фона на останалите. Тя имаше прилични познания за гръцкото и римското изкуство. Тя трябва да е била. Косата й бе къдрава. Да, тя е май. Изчезналото дете, така ли?
С. А.: Долорес Епщайн за последно е била видяна на тринайсети следобед, тогава е взела книга от библиотеката. Засичали ли сте се и друг път?
Л. Х. Н.: Ами те непрекъснато обикалят. Нали разбирате, Алберт обеща да напълни училището с генийчета, но половина от учениците са деца на приятелите му и не блестят с кой знае какви качества. Другата половина вероятно стават, да. Честно казано, неколцина други също имаха проблясъци. Едно момче и едно момиче, не им помня имената. Май бяха двойка. Момичето бе с гарваново черна коса, а момчето приличаше малко на Байрон. Проявяваха интерес към поезията. По блясъка в очите им личеше, че са будни хлапета. Момичето ме пита за Дороти Паркър, което приех като добър знак. С Дороти сме приятели.
С. А.: Позната ли ви е тази вещ, господин Неър?
Л. Х. Н.: А! Търсих я под дърво и камък!
(Господин Неър посяга да вземе запалката, но ръката му е спряна.)
С. А.: Вещта представлява доказателство. Трябва да остане при нас.
Л. Х. Н.: Това е „Картие“, господин Арнолд. Къде я намерихте? Търся я от цяла вечност.
С. А.: В наблюдателницата, заедно с взетата от библиотеката книга и един молив.
Л. Х. Н.: Вероятно съм я забравил там.
С. А.: По нея имаше отпечатъци от пръстите на Долорес. Защо вашата запалка е била у Долорес?
Л. Х. Н.: Вероятно тя я е намерила.
С. А.: Не сте й я давали?
Л. Х. Н.: Защо да давам на дете запалка „Картие“?
С. А.: Не знам, господин Неър.
Л. Х. Н.: Непрекъснато губя разни вещи. Предполагам, че момичето е намерило запалката и е решило да я задържи, защото е хубава. Проява на добър вкус, предполагам. Ще ми я върнете ли?
С. А.: Да, но все още ни трябва. Сега да ви питам още нещо. Според вас защо госпожица Робинсън е влизала в личната заключена гардеробна на госпожа Елингам?
Л. Х. Н.: Причините може да са много. Те са близки приятелки.
С. А.: Това е станало на тринайсети вечерта, когато всички в къщата са търсели госпожица Робинсън. Тя не е отговорила на хората, които са я викали. Била открита сама в стаята, стояла там приблизително петнайсет минути. Странна работа, като се има предвид настаналата паника.
Л. Х. Н.: Не мога да кажа защо Флора прави онова, което прави.
С. А.: Приятели ли сте с госпожица Робинсън?
Л. Х. Н.: Да, Флора ми е приятелка.
С, А.: Къде се запознахте?
Л. Х. H.: O, в едно заведение, преди доста години.
С. А.: Значи, Флора Робинсън не ви е казала какво е правила в стаята на Айрис Елингам в понеделник вечерта?
Л. Х. Н.: Не.
С. А.: Нищо не е споменала?
Л. Х. Н.: Флора няма навика да ме осведомява в кои стаи влиза и от кои излиза.
С. А.: Кога научихте за отвличането?
Л. Х. Н.: Във вторник сутринта Флора ме събуди и ми каза, но това вие много добре го знаете, защото сме говорили по въпроса поне десет пъти. Ако смятате, че Флора е замесена в престъплението, жестоко сте се заблудили. За разлика от мен Флора има сърце. Обича Айрис като своя сестра, а Алис като своя дъщеря. Пазете запалката ми, моля ви. Наистина държа да си я получа обратно.