Стиви прие думите му като предупреждение.
— Така, ето какво ще направиш… Тук…
Той я отведе на ред, чийто номер бе 38.
— От трийсет и осма до четиресет и пета година, пълно е с вещи от домакинството. Всичко е прибрано в кашони, но сортирането куца. Искам да подредиш и каталогизираш тези седем редици.
— Това ли е наказанието ми? — попита тя.
— Ние не налагаме наказания — отвърна Чарлз. — Ние възлагаме проекти. Това е твоят проект. Сортирай, организирай, каталогизирай.
Стиви се загледа в рафтовете. Бяха отрупани с кашони, пълни с дръжки за врати, стари списания и какви ли не още боклуци.
— Може да започваш, ако се чувстваш готова.
— Добре.
— Е, тръгвам си тогава. Когато приключиш, се обади на охраната. Работата вероятно ще ти отнеме няколко дена, така че ще ангажирам някой да те води тук горе.
Той я остави сама с всичките тези съкровища. Наказанието не бе чак толкова лошо. Тя пообикаля, хвърляйки по едно око на купчините вещи. Позволи на съзнанието си да попие подредбата — тук дрехи, там мебели. Глобуси, книги, чинии. Бързо запомни кос къде е сложено.
Доста време стоя до един масивен шкаф със стъклена врата, преди да събере кураж да го отвори и да извади намиращата се вътре фина купа за супа — беше бяла, украсена с розови цветя и тънки зелени филизи, поръбени със златиста боя. На дъното на съда със златни букви бе изписано А. И. Е. Наблизо се издигаше камара книги.
Стиви се върна при подвързаните със зелена кожа регистри. Част от тях съдържаха поръчки на зеленчуци и покъщнина. През уикендите онези хора явно бяха поглъщали огромни количества лимони, портокали, яйца и джоджен във вид на коктейли. Поръчките на цигари, които да се сложат в диспенсерите, също бяха сериозни. Доставяни бяха десетки чаши за шампанско, които да заместят изпочупените. И литри лак за дърво за протъркания паркет в балната зала.
В един от регистрите бяха описани менютата. Стиви го прелисти до датата 13 април 1936 година. Почеркът бе стегнат и прецизен:
Основни блюда:
Крем супа от целина
Филе от риба морски език с бадемов сос
Печено агнешко
Грах с подправки
Аспержи със сос холандез
Картофи по лионски
Изстудено лимоново суфле
На 14 април менюто бе по-простичко:
Без основни блюда. Храната е разнесена по стаите.
Сандвичи с пилешко и шункова салата
Накълцана целина и пълнени маслини
Лимонова торта
Кафе
Гост, госпожица Флора Робинсън, в стаята: незастроена супа, чай с мляко, доматен сок, сандвичи с пилешко и салата, накълцана целина, подсладена извара.
Гост, господин Ленард Неър, в стаята: бъркани яйца, кафе.
Тези неща, колкото и незначителни да изглеждаха на пръв поглед, даваха представа за въпросния ден, за промените в домакинството. На тринайсети всичко бе в рамките на нормалното. На четиринайсети бе настъпила промяна. Студени сандвичи — просто за да има какво да се яде. Странната гарнитура под формата на накълцана целина вероятно бе останала от предишния ден (яж каквото има и това е). Тортата навярно вече е била направена. И задължително кафе — за ободряване.
Флора Робинсън и Ленард Холмс Неър, изглежда, се бяха хранили в стаите си. Обикновени храни, каквито човек предпочита, когато е болен или махмурлия. Бъркани яйца. Супа. Кафе и чай. Всички в къщата са се тресели от нерви, чакайки телефона да звънне. Въпреки всичко икономът бе записал тези ястия на отчаянието — просто защото така се прави. Работещите в кухнята вероятно също са били разпитвани, така че не са разполагали с много време за приготвяне на храна.
Стиви издърпа няколко кутии със стари офис принадлежности — три телефона, навити на рула карти, слитъци восък, телефонни указатели. В едно тапицирано е кадифе сандъче имаше доста интересни вещи — кристална мастилница, елегантна писалка, кабърчета, кламери, купчина визитни картички и покана за вечерно парти, проведено на 31 октомври 1938 година.
Забележителна дата. Вероятно тези неща са били на бюрото му, когато е умрял. Тя се поразрови. Извади бележник, на чиято корица бяха надраскани кръгчета и цифри; имаше и петна от мастило. Прокъсан вестник с информация от Фондовата борса. Листче с логото на „Уестърн Юниън“, на което пишеше:
10/30/38
Къде търсиш човек, когото никога не го е имало?
Винаги на стълбище, но никога на стълба.