Това ли бе привлекателността?
Кой можеше да каже. Но така или иначе, това бе Стиви.
Подпря се на ръба на бюрото и изпъна ръцете си, забивайки поглед в пода. Стиви бе наясно с паниката. Обаче не бе съвсем наясно с новия коктейл от хормони, който тялото й бе вкарало в менюто си, и какво влияние щеше да окаже той върху плановете й. Искаше да се качи горе. Искаше… Дейвид.
Тя го желаеше. Дейвид, който бе успял да я изкара от кожата й по-ефективно дори от родителите й. Дейвид, чиято физиономия бе принудена да вижда всеки божи ден. Дейвид, който се бе върнал запотен и вмирисан от тичането, а после, в общата стая, вече лъхаше на чисто и…
Защо него? Защо боговете на хормоните бяха избрали точно него?
Чу го да идва. Чу стъпките му по коридора. Дали щеше да спре?
Не. Ето острото поскърцване на стъпалата.
Може би трябваше да отиде да поговори с него. Но какво да обсъдят? Свали палтото си и с бърза крачка прекоси стаята. Усети се, че излиза и тръгва нагоре по стълбите.
Щом застана пред вратата на стаята му, бе обзета от несигурност. Рядко се качваше на горния етаж. Обикновено тези горе слизаха долу. Тук бе по-тъмно. Вятърът свиреше по-силно. Вдигна ръка, за да почука, но в продължение на минута нищо не се получи, после кокалчетата й плахо изтрополиха върху дървото.
Дейвид отвори вратата. Не изглеждаше наперен, както преди. Бе много топло, защото топлината има свойството да върви нагоре. Светеше само нощната лампа.
— Искаш ли нещо? — попита той.
— Искам… — Какво всъщност искаше? — Да разбера.
— Какво? Живота? Вселената?
— Искам да знам какъв ти е случаят.
— Моят случай? Какво имаш предвид?
— Ти криеш нещо. Има нещо…
— Ти също криеш нещо — сряза я той. — Защо не спомена, че сме се натискали?
— И какво да кажа? — попита тя, изчервена до уши.
— О, определено имаш проблем с изчервяването. Трябва да поработиш по въпроса.
Тя наклони глава и го изгледа гневно.
— Какво според теб трябва да обсъждаме? — попита тя. — Техниката?
— Че защо не. Мисля, че си добра. Определено обичаш да изследваш с езиче. Всичко в теб е детективско, предполагам…
— Добре — изсъска тя и се извърна. — Чао.
— Имам способността да дразня хората. Повярвай ми, наясно съм с това. Този начин на комуникация е ефективен, ако не разполагаш с други алтернативи. Ако не можеш да влезеш през вратата, разбий с камък прозореца. Струва ми се, че и при теб е нещо такова.
Думите му я успокоиха за момент. В тях имаше логика, а Стиви ценеше логиката. Той остави вратата отворена и се отдръпна. Тя се приближи неуверено и я побутна, отваряйки я по-широко. Влезе. Той седна на леглото си.
— Тя влиза — обяви той.
Стиви забарабани с пръсти по касата на вратата.
— Май те притесних — продължи той, — говорейки за това, което правихме онази вечер. Всъщност не желая да ти причинявам душевни терзания. Не ми е това целта. Чувствам се по-комфортно, споделяйки. За някои неща не ми пука изобщо, и то с основание. Но мога да ти кажа, че ми хареса тази наша проява на интимност.
Китките й пулсираха. Дланите й щяха да се издуят и може би да се пръснат от високото налягане.
— Истината е следната… — каза той. — Харесах те от пръв поглед. Когато се запознахме, на теб сякаш ти се прииска да ми забиеш юмрук в лицето само защото съм си позволил да съществувам. Това вероятно показва, че има нещо лошо в мен. Но си мисля, че ме харесваш, защото те дразня. И двамата имаме проблеми, но какво пречи да направим така, че странните ни характери да работят в наша полза.
Стиви често се бе чудила как точно функционират разговорите за чувства, близост и другите неща, които според нея човек трябваше да държи плътно запечатани в личната си аптечка. Сега някой искаше да развинти капачетата на шишенцата и да надникне в тях. Но Стиви се учуди, че хората си позволяваха да говорят толкова открито за емоциите си. В семейството й бе доста по-различно.
Тя затвори вратата. Ръката й потреперваше, но това нямаше значение. Приближи се вдървено и плахо приседна на ръба на леглото. Седеше на неговото легло. Това бе нова, опасна територия.
Той не помръдна.
— Е? — каза тя. — Какво ще правим?
— Какво искаш да нравим?
Погледът й ту се фокусираше, ту се разфокусираше. Тя протегна ръка, хвана го за врата и го придърпа към себе си. Зачуди се дали той няма да се отдръпне, дали всичко това не е една голяма грешка, но лицето му вече бе досами нейното. Притисна устните си към неговите.
Този път се целуваха бавно, балансирайки върху страничната табла на леглото. Устните им се срещнаха и останаха долепени около минута, после, след почивка от няколко секунди, отново се срещнаха. Нямаше напрежение, нито тревога. Сякаш говореха лесно чрез целувките. Дланта й се плъзна по гърдите му и долови бясното биене на сърцето му. Той прокара пръсти през късите кичури на косата й. Легна по гръб, а Стиви внимателно се отпусна върху него.