А после някой почука на вратата.
— Дейвид! — провикна се Пикс.
Всичко замръзна. Реалността се стовари тежко върху тях. Пак същото, да не повярва човек.
— В гардероба — прошепна Дейвид.
Стиви се изправи на омекналите си крака. Довлече се до гардероба и се настани върху купчина обувки, чанти и ски екипировка, които намирисваха на употребявано. Главата й се озова сред панталони и ризи. Затвори вратата и всичко потъна в мрак. Дейвид поздрави Пикс.
— Трябва да отидеш в Голямата къща — каза Пикс. — Няма проблем, просто Чарлз иска да поговори с теб относно…
— Добре — отвърна той. — Веднага отивам. Сакото ми остана долу.
Тишина. Те явно си бяха тръгнали.
Стиви клекна в гардероба, сърцето й биеше учестено. Вътре бе топло и задушно. След като се поуспокои, включи фенерчето на телефона си и освети пространството около себе си. Разгледа набързо обувките му. Подметките им не бяха много протъркани. Стиви имаше маратонки с изтънели от носене подметки, а повечето от обувките й имаха драскотини отпред и отстрани, малки недостатъци, които тя или се опитваше да скрие, или просто приемаше за даденост. Тези обувки бяха нови, от известни марки. На стелката на едни от официалните обувки от мека естествена кожа пишеше името на английска марка. Принадлежности за тенис. Ски. Всичко потвърждаваше диагнозата за благосъстояние, нетипично за син на пилот и директор на торен завод. След като се убеди, че отвън няма никой, тя се измъкна от гардероба и се лепна за вратата. Не долови никакъв шум.
Беше в стаята на Дейвид, сама.
Има един принцип, който често бива засяган в криминалните романи. Агата Кристи дори е написала книга със заглавие „Да се убива е лесно“. Идеята е, че първият път е трудно, но когато вече си преодолял бариерата, когато си отнел живот и си се измъкнал безнаказано, става все по-лесно. Стиви не бе убедена, че правилото важи и в реалния живот, но и се виждаше логично убиецът да продължи да убива, ако изпадне в паника. Имаше логика, определено. Да убиваш, е лесно. И претърсването на стая е лесно, особено ако живеещият те е оставил сам вътре.
Интересуваха я страшно много неща. Кой бе Дейвид, Дейвид, който не присъстваше в социалните мрежи? Той не спираше да пуска лъжи за семейството си. Копнежът да знае бе като глада, наистина — той боботеше, настоявайки за информация.
Какво пречеше да огледа? Просто да хвърли едно око наоколо? Време имаше. Да отидеш до Голямата къща, да поговориш с Чарлз и да се върнеш, би отнело минимум двайсет минути, дори разговорът да е съвсем кратък. А и бе нормално да поизчака тук малко, за да се убеди, че Пикс си е отишла.
Само щеше да хвърли едно око.
Той разполагаше с конзола за видео игри и множество компютърни джаджи. И хубави говорители — Стиви бе гледала реклами на марката. Качествени слушалки. Всичко бе скъпо. Книгите му не бяха добре подредени. Теми — философия, теория на игрите, много художествена литература, наръчници по творческо писане (интересно), графични романи. На нощното шкафче лежеше електронен четец. Тя прегледа съдържанието му — още графични романи, много научна фантастика (Дейвид определено бе фен на жанра космическа опера), исторически книги. Той обичаше да чете, и то много.
Върна четеца на страницата, която Дейвид бе отворил за последно, после го върна на мястото му. Разгледа нощната лампа — скъпа италианска марка. Всичко в стаята му бе качествено, като се почне от чаршафите (тя седна на леглото и плъзна ръка по мекия плат, който носеше неговата миризма) и се стигне до тежкия пухен юрган.
Позволи си да полежи малко на леглото.
Какво друго се набиваше на очи? Полицаите разчитаха на наблюдателността си, когато не разполагаха с разрешение за обиск. Стаята бе чиста. Не точно подредена, но като цяло чиста. Все пак бе направен опит да се сложи всяко нещо на подходящото място. Имаше стар плакат на „Лед Цепелин“, но Стиви остана с впечатлението, че той е тук по случайност. Вземаш нещо, което ти е попаднало пред очите, и го лепваш на стената. Иначе стените бяха голи, без каквито и да е снимки и украшения.
Отпусна се по гръб и ръката й се чукна в нещо твърдо. Бръкна под завивките и извади лаптопа му.
Неговият лаптоп бе мушнат там.