Огледа го. Никакви стикери, никакви бележки. Дланите й кацнаха върху ръба му.
Да го отвори или…
Хвърлянето на едно око често води до подробно разглеждане. Щом веднъж си го докоснал, направил си го, а ако компютърът е в скута ти и го отвориш, и екранът светне… готово.
Навярно точно така се бе чувствала Пандора, когато бе взела онази всеизвестна кутия. Отваряш го и екранът заблестява…
— Какво правиш, по дяволите?
Всичко застина за момент. Как бе възможно той да се качи по стълбите, без тя да чуе абсолютно нищо! Явно се бе вглъбила в заниманието си — естествено, това, което правеше, беше, че се рови в компютъра му.
Отговарянето на въпросите му щеше да доведе до признаване на вина, така че тя запази мълчание. Някои неща понякога изглеждат невидими.
— Какво правиш?
— Аз само…
Той се приближи и протегна ръце към компютъра. Тя му го подаде.
— Не съм… поглеждала вътре.
— Изглежда, че го правеше.
Е, да. Нормално бе да се съмнява. Той бе прав. Стиви усети как защитните й системи се включват.
— Каква с голямата тайна? — попита настойчиво тя. — Ти се срещна с родителите ми. Метна се в колата и дойде с нас. Осведоми се за мен.
— Държиш и ти да се осведомиш. Минавало ли ти е през ума, че имам основателна причина да не желая да говоря за родителите си?
— Всеки си има някакви причини. Нищо не те прави по-специален.
— Родителите ми са мъртви — каза той. — Това не се ли брои за специален случай?
Един зимен ден, когато бе малка, Стиви си играеше на двора. Подхлъзна се на заледено място и се блъсна силно в една стена. Толкова рязко си изкара въздуха, че усети стъргане в гърлото.
Сега се чувстваше по същия начин. Чертите на лицето на Дейвид отново бяха станали ръбати. Беше се появило и нещо друго.
Болка.
— Разкарай се — каза той.
— Аз…
— Разкарай се — повтори тихичко той.
ФЕДЕРАЛНО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ РАЗПИТ НА РОБЪРТ МАКЕНЗИ, ПРОВЕДЕН ОТ АГЕНТ САМУЕЛ АРНОЛД
17 АПРИЛ 1936 Г., 19,10 Ч.
МЯСТО: АКАДЕМИЯ „ЕЛИНГАМ“
С. А.: Само още няколко въпроса, господин Макензи. Налага се да повтаряме процедурата.
Р. М.: Разбирам.
С. А.: Кога постъпихте на работа при Алберт Елингам?
Р. М.: След като завърших „Принстън“, преди осем години.
С. А.: И сте негов личен асистент за бизнес делата?
Р. М.: Точно така. Аз съм личният му секретар.
С. А.: Значи, сте запознат с плащанията на господин Елингам?
Р. М.: С почти всички, ако не с всички.
С. А.: Не ви ли се вижда странно, че той ръководи фирмите си от това намиращо се високо в планината място?
Р. М.: Едва ли някой от нас е предполагал, че ще се задържим тук толкова дълго.
С. А.: Какво имате предвид?
Р. М.: Училището е просто един от проектите на господин Елингам. Той се занимава с много неща. Струва ми се, че първоначалният му план бе имотът да се използва само за почивка през лятото. Няколко седмици, не повече. Но той пребивава тук от септември. Май всички чакаха да каже: „Добре! Хайде сега обратно в Ню Йорк“. Но не случи. Прекарахме тук цялата зима. Имате ли представа какво е времето по това време?
С. А.: Сигурно е студено.
Р. М.: През повечето време човек не може да излезе от къщата заради снега. На местните като че ли не им пречи, но другите се депресират. Госпожа Елингам…
(Мълчание.)
С. А.: Какво за нея?
Р. М.: Госпожа Елингам е жизнен човек. Обича големите компании и атлетиката. Тук кара ски, но това не й е достатъчно. Личи си, че й се отразява.
С. А.: Това породи ли търкания между господин и госпожа Елингам?
(Мълчание.)
С. А.: Знам, че сте им лоялен, но трябва да знаем някои неща.
Р. М.: Разбирам. Да, има нещо такова. Те са с различен темперамент. Обичат се, разбира се, но са много различни. Мисля, че на нея понякога й е много трудно. Добре, че госпожица Робинсън е тук да й прави компания. Общуването с нея явно помага.
С. А.: Те близки ли са?
Р. М.: Като сестри.
С. А.: А какъв е господин Неър?
Р. М.: Невероятен художник, но обича алкохола.
С. А.: Често пие, значи?
Р. М.: Да, и то в големи количества. Веднъж станах свидетел как изпи сам цяла каса шампанско. Изненадах се, че не умря.
С. А.: Става ли агресивен, когато се напие?
Р. М.: Напротив. Обикновено рисува или си бъбри с някого. После го намираме някъде заспал. Веднъж учениците го извадиха от фонтана. Ако ме питате дали Ленард Холмс Неър е способен да организира отвличане, не, със сигурност. Той дори закуска не може да си направи сам. А престъплението е било добре изпипано.
С. А.: Вие сте организиран човек.