Р. М.: Тъкмо затова усещам кога нещо е организирано и кога не. Аз съм отдаден изцяло на професията си, господин Арнолд. Затова получих работата. Основното ми занимание е да парирам ентусиазма на господин Елингам.
С. А.: Изглеждате ми разумен човек. На тринайсети вечерта сте настоявали да бъде извикана полиция.
Р. М.: Съжалявам, че не звъннах в участъка, въпреки забраната на господин Елингам.
С. А.: Вие сте изпълнявали заповеди.
Р. М.: Изпълних заповеди.
С. А.: Бихте ли ми разказали за писмото, получено на осми април, за писмото на Искрено коварен? Как ви се стори то?
Р. М.: На ден получаваме средно по две-три заплахи по пощата. Какви ли не глупости съм виждал. В началото въпросното писмо ми заприлича малко на шега.
С. А.: Защо така?
Р. М.: Изрязани букви. Поема. Няколко неща ми направиха впечатление. Пощенското клеймо бе от Бърлингтън. После забелязах адреса. Нали разбирате, господин Елингам получава писма от всички краища на страната. Предполагам, досещате се, че имаме проблеми с доставянето на пощата. Така че цялата бизнес кореспонденция се пренасочва към офиса в Бърлингтън, кола я докарва тук всеки ден, стига да позволи времето. Ако времето е много лошо, тамошният секретар ми изчита всичко по телефона. Странното е, че писмото не дойде на някой от бизнес адресите, където идват повечето от заплахите. Бе адресирано до този имот. Това ме кара да мисля, че в цялата работа има нещо лично.
С. А.: Но не го показахте на Джордж Марш.
Р. М.: Смятах да му го покажа, но през уикенда бях затрупан с работа. Така че отложих за следващото му идване тук.
С. А.: Имало е парти през уикенда?
Р. М.: Да, в чест на Максин Мелвил.
С. А.: Вие присъствахте ли?
Р. М.: Е, в къщата бях. Подготвях документите за една важна сделка на господин Елингам. Той купува вестник във Филаделфия.
С. А.: Случи ли се нещо необичайно през уикенда или в понеделник сутринта?
Р. М.: Не. В понеделник сутринта отидохме в Бърлинггън по бизнес дела и за да изпратим няколко телеграми. Прибрахме се вечерта.
С. А.: Да поговорим за къщата и училището. Смятате ли, че има проблем с безопасността?
Р. М.: Абсолютно, като се имат предвид заплахите и бомбеният атентат.
С. А.: Говорили ли сте с работодателя си по този въпрос?
Р. М.: Опитах.
С. А.: Вие сте умен човек, господин Макензи. Чувствали сте се задължен да потърсите помощ от служителите на закона. Явно си отваряте очите на четири. Къде според вас са Айрис и Алис Елингам и Долорес Епщайн?
Р. М.: Със сигурност не на хубаво място. Ако трябва да бъда честен…
С. А.: Да?
Р. М.: Трудно ми е да го кажа, агент Арнолд. Мисля, че писмото е от похитителите и че Искрено коварен стои зад всяка една от думите в него. Според мен са мъртви. Бог да ме пази, сигурно са мъртви.
(Край на разпита — 19,32 ч.)
24
Имало едно време момиче, на име Доти. То постъпило в академия „Елингам“, където загинало от удар по главата.
Имало едно друго време актьор от Флорида. Той отишъл в академия „Елингам“ и там разбрал, че сухият лед не е хубаво нещо.
И трети път, за късмет. Момиче от Питсбърг отишло в академия „Елингам“ и искало да види труп.
Мечтата му се сбъднала.
Същото момиче измъкнало победа от зъбите на провала, осигурявайки си оставане в академията, но после, от страх, че провалът може да е гладен, старателно натъпкало тази победа в зейналата му паст. Момичето проявявало интерес към нещо, което едва ли искало и от което едва ли се нуждаело, и в крайна сметка оплескало всичко.
Животът продължил.
Учещите в „Елингам“ тъжели и получили помощ. В купола на наблюдателницата била проведена неформална служба — децата оставили там свещи, снимки и една малка кукла зомби. Имало писма и телефонни обаждания от Чарлз и другите членове на борда. Сигурността била затегната. Всички карти за достъп били проверени и подобрени. Вечерният час престанал да бъде само пожелателен. Стаите били претърсени, в имота обикаляли охранители. Не че някой бил забравил за смъртта на Хейес — тази тема постоянно била в обращение, — просто събитието било част от цялата реалност.
Макар разследването формално да не било приключило, информацията течала свободно, за да могат да се успокоят хората. По всичко личало, че Хейес е загинал вследствие на собствената си непредпазливост. Хейес, известен с това, че снима в мрачни кътчета, извършил кражба. Отпечатъци от пръстите му били открити върху картата на Джанел, голф количката, използвана за пренасянето на сухия лед, и една ръчна количка. Било ясно за всички, че Хейес сам си е виновен. Той бил откраднал чужда собственост и бил нарушил правила, така че родителите му нямали основание да повдигат обвинение в съда.