До неотдавна Стиви нямаше да знае това, но сега вече разбираше. Може би например ровиш в нещата му…
— Много бях хлътнала по него — призна Гретхен. — Но миналата година… той ме използва. Наистина. Първо поиска да му помогна за курсовата работа на тема „Джонатан Суифт“. Помоли ме да прочета написаното и да го редактирам, ако се налага. Съгласих се. После той се захвана с постановката „Стъклената менажерия“ и постоянно бе зает. Каза, че няма време да довърши есето за поета Драйдън, и помоли да му направя услуга. После му писах домашните по френски. Така, все едно той се е занимавал с тях. Един ден настоя да напиша доклад в обем десет страници за Александър Поуп и тогава осъзнах каква голяма част от работата му съм свършила. Когато му отказах, първоначално се ядоса, но после взе да се извинява. Призна, че ме използва прекалено. Животът се върна в нормалното си русло. Когато скъсахме, разбрах, че и други е товарил с разни задачи. Имаше много познати онлайн и в училище. Вероятно четирима-петима души му вършеха цялата работа. Четирима или петима души.
Гретхен заподсмърча.
— В течение на няколко седмици си мислех, че го обичам — продължи тя. — Каквото той кажеше, това ставаше. Но нещата тръгнаха на зле. Една нощ се измъкнахме от кампуса, за да отидем на парти в Бърлингтън. Ели Уокър накара свои приятели от бурлеската да влязат по сервизния път с изключени фарове. Отидохме при тях. На едно място камерите не работят много добре и ако уцелиш подходящото време, можеш да се измъкнеш. Но се оказа, че там има човек от охраната. Стоял на пост, тъй като в района се била появила мечка. Спипа ни. Каза, че ще ни докладва пред училищното ръководство. Хейес започна да му обяснява: „Ами ако намерят трева в колата ти? Ако те уволнят, задето продаваш наркотици на учениците?“. Човекът се стресна, а Хейес само се усмихна и каза: „Само се шегувам“.
— Сериозно?
Стиви не бе запозната с тази черта от характера на Хейес.
— Сериозно. Тогава трябваше да тегля чертата. Трябваше да се прибера в къщата. Ели много му се ядоса. Докато пътувахме към Бърлингтън, го плесна по врата и му кресна, че не бива да се държи така. Хейес се извини. Хейес винаги се извинява. Каза, че се е пошегувал, но… такива неща не се казват, нали? Стряскаш човека, заплашваш го, а после казваш: само се шегувах. Защото не си се пошегувал.
Разкриваше се една доста неприятна картина.
— Онзи човек, охранителят — продължи Гретхен, — след три седмици си тръгна. Не знам по каква причина. Много се чудих. Е, това преля чашата. Скъсах с Хейес. Датата бе първи април и той май си помисли, че се шегувам. Понесе добре раздялата, даже прекалено добре. Каза, че ме разбира. Всичко бе наред няколко дена, после той ми прати съобщение, в което настояваше да поговорим. Предложи да се срещнем в Хамбара. Съгласих се. Когато отидох там, той веднага започна да изнася представление. Много ме бил обичал и не можел да повярва, че го мамя. Като гръм от ясно небе ми дойде тази достойна за „Оскар“ изява. Не съм му изневерявала. Той продължи да сипе небивалици по мой адрес. В съседната стая имаше много хора, те вероятно чуваха всичко. Когато приключи, той кимна към стената, усмихна ми се и избърса фалшивите си сълзи. Опитваше се да си го върне, представяйки ме за чудовище. Между другото, вече си имаше резервен вариант. Бет. С нея май се заби в Чикаго. Вече нещо се случваше между тях.
Тя млъкна и поклати глава.
— Затова нямам право да говоря. Никой не иска да чува хули по отношение на мъртвец.
Стиви се замисли. В главата й изникна идея — внезапно бе намерила думи за нещо, което дълго време бе тормозило съзнанието й.
— Мислиш ли, че той е пишел сценариите за шоуто си? — попита тя.
Гретхен я изгледа смутено.
— Онези неща за зомбитата? Определено не.
Стиви не очакваше да получи толкова твърд отговор на въпроса, който току-що й бе хрумнал.
— Казах ти. Други му вършат работата.
— Твърдеше, че той е авторът — каза Стиви.
Гретхен направи физиономия тип „нали ти казах“.
— Извинявай за безпокойството — каза Стиви и се надигна от пода.
— Дейвид Ийстман гадже ли ти е? — попита Гретхен, когато Стиви се накани да си ходи.
Стиви преглътна.
— Не — отвърна след кратко колебание.
— О, заблудила съм се, значи. Щях да ти пожелая късмет с тази връзка.