Стиви искаше я да попита какво точно има предвид, но Гретхен се бе извърнала към пианото и вече свиреше. Страстна и мощна, музиката се лееше изпод пръстите й.
25
Потънала в мисли, Стиви крачеше към „Минерва“. Тревожеха я някои неща. Ами ако Хейес не бе написал „Краят на всичко“? Какво би означавало това?
По принцип при филма, за който той говореше… можеше да се получат усложнения.
Когато влезе в общата стая, видя, че Пикс отваря някакви кашони.
— Защо са ти? — попита.
— За вещите на Хейес — отвърна спокойно Пикс. — Родителите му ме помолиха да събера нещата му. Поне това мога да направя.
На масата лежеше ключ, към който бе прикачено картонче с цифрата 6. Ключът на стаята на Хейес.
— С това ли ще се занимаваш тази вечер? — попита Стиви.
— Тази вечер, утре. След половин час имам среща, вероятно след нея ще започна. Ти как си?
— Добре съм.
Стиви се прибра в стаята си и се зае да обмисли ситуацията. Вещите на Хейес скоро щяха да изчезнат от тук, а с тях и информацията. Не че на нея й трябваше информация. Но нещо… нещо… нещо… не бе наред. А отговорът на въпроса какво не е наред навярно бе в стаята на Хейес. Например може би там беше отговорът за „Краят на всичко“.
Какво щеше да й помогне това обаче?
Стиви закрачи напред-назад, взирайки се в ръба на таблото, който надничаше изпод леглото. Нищо добро не бе постигнала, ровейки в чужда стая, но…
Върна се във всекидневната.
— Знаеш ли — каза тя на Пикс, — ще ми се да помогна. Да подготвя ли тези кашони?
— Да, разбира се, благодаря, Стиви.
Стиви пусна лъжлива усмивка и се настани на масата. Ключът на „Минерва 6“ бе точно до нея.
— Е, аз ще тръгвам — каза Пикс, взе якето си от закачалката до вратата и нахлупи вълнена шапка върху подстриганата си глава. — Нали при теб всичко е наред?
— Да, да. Хубаво е човек да си има занимание.
— Разбирам те напълно. След малко се връщам.
Веднага щом тя излезе, Стиви взе ключа.
В стаята на Хейес бе тъмно. Завесите бяха спуснати. На вратата висеше кърпа. Стиви закри с нея процепа под вратата, за да не се вижда, че вътре свети. Събу се, за да не се чуват стъпките й, и отиде до бюрото на Хейес. Включи лампата, обърна стола към вътрешността на стаята и седна.
Да, пак ровеше в чужда стая. Но причините бяха основателни, а това бе най-важното. Беше дошла тук, защото някои неща, касаещи смъртта на Хейес, я безпокояха, а Хейес вече не можеше да се погрижи за нищо.
Оправданието звучеше убедително.
Първата стъпка е да добиеш обща представа за мястото, без да търсиш нищо конкретно. Попиваш обстановката такава, каквато е. Завъртя се бавно в стола, осигурявайки си панорамна гледка.
Така оставяше Хейес нещата си. Бе се прибрал в стаята, за да се приготви за шоуто. Леглото му явно е било оправено, но той го бе разбутал. Горното одеяло бе усукано и изтеглено нагоре. Бюрото бе отрупано с какви ли не вещи — компютър, козметика за коса, кабели, фотоапарат, микрофон, купчини писма и рисунки. На рафтчето отдолу лежеше торба, на която бе изписано името на известна книжарница. Стиви я придърпа и извади съдържанието й. Четири книги по актьорско майсторство, очевидно неразтваряни. От едната стърчеше квитанция. Бяха закупени от Ню Йорк на 26 август — само няколко дена преди Хейес да дойде в училището. На пода имаше още една торба с книги. Драматургия — Дейвид Мамет, Сам Шепърд, Тони Къшнър, Том Стонард, Артър Милър, Шекспир.
„Мъжкарска подборка“ — каза си наум тя. Прокара пръст по гръбчетата на книгите, търсейки следи от употреба. Не откри такива.
Сега чекмеджетата на бюрото. В първото имаше лепящи се листчета, опаковки качествени химикалки и три бележника, марка „Молескин“. С изключение на един бележник и една опаковка химикалки, нищо друго не бе пипано. Следващото чекмедже, по-голямото, съдържаше предимно кабели. Последното чекмедже бе празно.
Започна да обикаля в кръг, по часовниковата стрелка. На бюрото бяха натрупани шишенца с козметика. Хвърли едно око на чекмеджетата в скрина. В едно от тях намери шарени боксерки. Разбута ги, за да провери дали няма нещо отдолу. Не. В чекмеджетата с тениски и чорапи също не откри нищо интересно. Вратата на гардероба бе открехната. Дрехите изглеждаха нови, от нормални марки като „Дж. Крю“ и „Абъркромби енд Фич“ — от по-скъпите, които могат да се намерят в моловете.
На полицата над камината лежаха няколко бурканчета с грим „Бен Най“. Повечето бяха отворени, по черната повърхност се виждаха следи от пудра. Имаше сребристосив гел за коса, кафява пудра, лепило за залепване на перуки, костен восък, латекс, основа, моливи, капсули кръв, използвани гъбички и четки и странни парченца фалшива кожа. Един от гребените бе зацапан от сивия гел. На пода в нещо като кутия за инструменти имаше още грим. Професионални продукти, макар и в лош вид.