Рисунките се набиваха на очи, защото заемаха две от стените. Стиви ги разгледа, осветявайки ги с фенерчето на телефона си. На повечето бе Хейес в ролята на Логан. Страшно много рисунки; както цветни, така и черно-бели. Повечето бяха груби, аматьорски, но имаше и много добри. Писма, поеми, снимки на Хейес с фенове, сърчица, картички и какво ли още не. Най-обемистнте предмети бяха на пода и върху камината — плюшени играчки, бродерии, макет на декорите на „Краят на всичко“ с миниатюрен глинен Хейес.
С две думи казано, стаята на Хейес възвеличаваше Хейес. Загадке на стената, загадке, кой е най-великият на света?
Стиви направи снимки, като започна от ъгъла на стаята и ги обхващаше по групи обекти. Снимането й отне около половин час. Накрая доби доста добра представа що за човек е Хейес.
Насочи вниманието си към компютъра. Върху капака имаше множество стикери — повечето бяха свързани с шоуто на Хейес, но имаше и реклами на онлайн канали и ски курорти. Отпред минаваше дълга драскотина. Явно Хейес не бе имал навика да пази лаптопа си. Папките бяха съвсем малко. Една носеше заглавие „Идеи“. Стиви отвори файл, в който бе следният текст:
Летен лагер, в който се обучават убийци.
Лагер за трениране на шпиони.
Шпиониране, кого?
Лагер?
Свят, в който можеш.
Това бе всичко.
„Май Хейес не е бил пълен с идеи“ — каза си тя.
Пусна в компютъра търсене за файлове, свързани с „Краят на всичко“. Откри купища имейли, но видео файловете бяха малко — един дълъг и няколко къси с почти еднаква големина, сякаш дългият бе нарязан на части. Главният бе с дата 4 юни, а другите с дати от 9 до 14 юни.
Бързо проучване в мрежата показа, че шоуто „Краят на всичко“ е било пускано два пъти седмично, с начало 20 юни. Епизодите бяха общо десет — 20 юни, 23 юни, 27 юни, 30 юни, 4 юли, 7 юли, 11 юли, 14 юли, 18 юли, 21 юли. В миналогодишния план бе записано, че краят на учебната година в „Елингам“ е на 6 юни.
Основният файл бе създаден на 4 юни. Тук.
„Миналата година се прибрах във Флорида. Покарах сърф няколко дена и изведнъж ми хрумна идеята…“
— Да, ама ме — каза на глас Стиви.
Защо той бе излъгал за мястото?
Някой говореше отвън. Стиви замръзна на място. Само че не отвън. Говорът идеше от съседната стая.
Гневният глас на Дейвид. Не чуваше добре думите, затова бутна компютъра настрани и отиде до стената. Пак долавяше само неясно бърборене, докато той не извика: „Алисън!“.
— Коя е Алисън? — прошепна Стиви.
Обзе я тревога. Алисън. Гадже? Истинско? Не някоя идиотка от училището. Алисън моментално се сдоби с лице и личностни характеристики. Тя имаше дълга коса и караше сърф. Изглеждаше добре е шорти. Епилираше се с коламаска. Смееше се насън.
Стиви се плесна лекичко по челото, за да пропъди тъпите мисли, и се заслуша, но оттатък бе настанала тишина. Бе останала сама с тупкащото си ускорено сърце в стаята на Хейес.
Пикс скоро щеше да се върне. Стиви затвори лаптопа и го върна на мястото му. Изключи лампата, взе обувките си и закачи кърпата на вратата. След като се увери, че в коридора и в стаята на Дейвид е тихо, открехна вратата.
Коридорът бе пуст.
Измъкна се и внимателно затвори вратата. Когато стигна стълбището, някъде отзад се отвори врата. Извърна се и видя Дейвид, който се взираше в нея.
— Здравей — каза тя.
Той не отговори. Едва ли знаеше, че тя току-що е излязла от стаята на Хейес.
— Хайде — каза тя. — Кажи нещо. Не може вечно да ме игнорираш. Живеем в една и съща къща.
— Нещо — каза той, но в гласа му не се долавяше весела нотка.
— Предлагам следното. Би ли ме изслушал? Не е нужно да проговаряш. Ще бъда кратка. Става ли така?
Дейвид се позамисли, после сви рамене.
— Може ли да вляза за минута? — попита тя.
Той посочи отворената врата на стаята си и се прибра. Стиви си пое дълбоко въздух и отиде при него.
Дейвид не седна. Стоеше насред стаята с кръстосани на гърдите ръце.
— Какво? — попита той.
— Исках да ти кажа, че съжалявам.
— Хубаво.
Мълчание.
— Съжалявам — повтори тя.
— Добре. Ако това е всичко, можеш да си ходиш.
— Така ли? — Отново започваше да се ядосва. Чувствата, които бе потискала последните няколко дена, изведнъж се надигнаха. — О, хайде. Ти не ми каза нищо за себе си. Лъга пред родителите ми.