— Пошегувах се, защото нямах желание да говоря за мъртвите си родители.
— Постъпих ужасно. Осъзнавам го. Съжалявам, нямаш представа колко съжалявам.
— Защо обувките ти са в ръцете? — попита той.
Стиви съвсем бе забравила за обувките.
— Преди малко ги събух.
Той наклони глава и изгледа изпитателно Стиви. Хрумна й идея, която едва ли бе особено добра, но просто друга нямаше. Крайна честност. Кажи му. Разкрий се.
— Влизах в стаята на Хейес.
Той прихна да се смее, но смехът му не бе весел.
— Знам как звучи това, но се сдобих с ключ. Изслушай ме. Трябваше да го направя. Пикс ще прибере вещите му в кашони и всичко ще изчезне.
— А ти си искала да ги проучиш?
— Става нещо странно. Не мога да кажа точно какво…
— Аз пък мога. Някой в тази къща постоянно рови където не му е работа. Трябва да се направи нещо по въпроса.
Заболя я. Очите й запариха.
— Защо трябваше да влизаш там? — попита той. — Всички ли стаи на този етаж искаш да преровиш? Това ли е мечтата ти?
— Хейес не е написал „Краят на всичко“.
— Кой каза?
— Каза го здравият разум. Работих с него по едно шоу. Той нищо не пипва. Миналата година негова съученичка му е писала домашните. Съдържанието на компютъра му не подсказва, че е свършил нещо и че е притежавал уменията, нужни, за да се напише сценарий. Бившето му гадже смята…
— Гретхен — каза Дейвид и забели очи.
— Гретхен — потвърди Стиви.
— Гретхен му се ядоса. Скъса с него. Голяма драма се заформи миналата година.
— Хейес е водел всички за носа. Бил е използвач. Нищо не е вършел, но е печелел всички преимущества. Умря, работейки по проект, който е щял да му позволи да стигне до Лос Анджелис и да обере плодовете на чужд труд. Изглежда ли ти логично Хейес да се напъва да прави нещо, в което дори няма никакъв смисъл?
— Какво искаш да ни кажеш? Че не става въпрос за нещастен случай, че Хейес е бил убит?
Казани на глас, думите звучаха сюрреалистично. Хейес. Убит.
— Не — отвърна тя, шокирана от идеята. — Не… по-скоро инцидент. Някакъв план, целящ да бъдат прецакани снимките.
Вече изречена, страховитата дума се луташе из коридорите на съзнанието на Стиви. За убийство бе нужен мотив, а в случая мотиви имаше много. Той бе въртял на малкия си пръст много хора, не бе написал никакъв сценарий, а бе на път да получи заслугите и да изкара купища пари. Това беше доста сериозен мотив.
Убийство? Възможно ли бе? Затова ли се чувстваше толкова изнервена?
— Знаеш ли кое е странното? — попита Дейвид, докато Стиви беше потънала в мисли. — Странното е, че си създаваш хоби от смъртта на твой съученик. И друго е странно. Ровенето на чужди стаи, включително стаята на мъртвия ти съученик. Май не си съвсем наред с главата.
Хората, вманиачени в мистериите, често получаваха пренебрежително отношение, сякаш границата между истина и измислица бе съвсем ясна. Малцина знаеха, че образът на Шерлок Холмс е базиран на реално съществувал човек — доктор Джоузеф Бел — и че детективските методи, създадени от Артър Конан Дойл, са вдъхновявали десетки поколения истински детективи. Колцина знаеха, че Артър Конан Дойл е разследвал престъпления и дори е успял да докаже невинността на един несправедливо обвинен човек? Чувал ли бе изобщо някой, че Агата Кристи е организирала майсторски собственото си изчезване, за да отмъсти елегантно на неверния си съпруг?
Едва ли.
Но никой нямаше да се отнесе с пренебрежение към Стиви Бел, която бе влязла в това училище заради интереса си към случая „Елингам“ и която бе запозната с подозрителните обстоятелства около смъртта на своя съученик.
Тя не бе луда. Ключът от стаята на Хейес бе в джоба й, а Пикс скоро щеше да се върне.
Без да обели дума, Стиви обърна гръб на Дейвид и излезе от стаята му. Защото той не биваше да вижда сълзите в очите й.
ДОКЛАДЪТ НА БАТ
Интернет звезда загива при инцидент в академията
Хейес Мейджър, звездата от сензационното интернет шоу „Краят на всичко“, загина в събота вечерта. Учещият в академия „Елингам“ Мейджър снимаше филм за престъпленията, извършени тук преди много време. Безжизненото му тяло бе открито в излязъл от употреба тунел, чийто вход бе разкопан наскоро. Причината за смъртта все още не е обявена официално, но източници, близки до „Докладът на Бат“, посочват, че той е умрял от задушаване. Полицията установи, че Мейджър е взел голямо количество сух лед от училищната работилница, като, за да може да влезе, е откраднал картата на своя съученичка. Целта му вероятно е била да създаде изкуствена мъгла. Сухият лед се разтопил и въглеродният двуокис в тясното подземно помещение е достигнал опасно за живота ниво.