— Някакви нови идеи по случая „Елингам“?
— Не ми остава много време за мислене отвърна тя.
— Е, разрешаването на „студен случай“ изисква мислене. Човек трябва да даде всичко от себе си. Да изчете всички досиета, да прослуша всички записи, да разговаря с всички свидетели, да проучи всички доказателства. А после трябва да повтори цялата процедура, докато нещо не щракне и случаят не се затопли. Вършиш си работата и понякога изваждаш късмет.
— Какъв е делът на късмета? — попита Стиви.
— Късметът винаги играе някаква роля. Нещо те тормози.
— Просто училището.
— Не, не мисля, че е училището. Нещо, свързано с Хейес Мейджър. Това, което не ти дава мира, не е скръбта. Друго е.
— Откъде знаеш?
— Двайсет години съм работил като детектив. Знам някои работи.
Стиви се понамести в стола, приготвяйки се за схватка.
— Би ли ми казал какво знаеш за смъртта му?
— Детайли?
— Да.
— Не мога да споделя всичко. Но някои неща мога да споделя. Взел е много сух лед. В контейнера е имало десет парчета, той е взел седем. Едно тежи над двайсет килограма. Открихме отпечатъци от пръстите на Хейес върху картата на Джанел и върху количката за голф. Картата е използвана за влизане в Хамбара в 1,12 ч. сутринта. Открихме контейнера, в който е бил преместен ледът. Знаем, че Хейес е влязъл в Хамбара, когато сте били в час по йога. Тестовете показаха, че сухият лед е стоял там долу около осемнайсет часа и че нивото на въглеродния двуокис в помещението е било изключително високо. Можехме и ние да загинем, влизайки вътре. Вратата бе отворена, така че е имало някакво проветряване. Ако Хейес бе успял да затвори вратата след себе си, щяхме да загазим.
— Значи, Хейес е влязъл в помещението, в което е оставил сухия лед. И е умрял веднага?
— Почти веднага вероятно. Със сигурност почти веднага е загубил съзнание. Смъртта е дошла бързо. Мястото е било смъртоносен капан. Неприятно, но точно това се е случило.
— Сигурен си?
Лари се приведе напред и скръсти ръце.
— Защо питаш? Разбрала си нещо?
О, сънувах убийство точно преди Хейес да умре. На стената се появи призрачно съобщение…
— Не. Някакви си мои странни предчувствия.
Той я стрелна с поглед, после дръпна горното чекмедже и извади от него лейкопласт.
— За ръката ти — поясни. — Ти прояви смелост…
Смелост.
Трябваше да проведе още един разговор.
— Благодаря, Лари — каза тя, докато слагаше лепенка на раничката. — Хубаво е, че поговорихме.
Бет Брейв се намираше в апартамента си. Стената зад гърба й бе отрупана с рисунки. Нейните бяха по-добре изложени от тези на Хейес, бяха сложени в рамки и подредени на рафтовете на стената.
Бет бе привлекателно момиче с лъскава права руса коса и огромни мигли, които нямаше как да не са изкуствени. Дългите й нокти, от които Бет трудно отделяше поглед по време на разговора (това вероятно бе знак за някакво психическо отклонение), бяха същинско произведение на изкуството — на тях бяха изобразени четирите сгради на училището „Хогуортс“[22] и лицето на Хари върху палците. Беше нещо, което не правиш сам, а отнемаше няколко часа и стотици долари, които плащаш на някой друг да го свърши.
Свързването с Бет не се оказа толкова трудно, колкото Стиви предполагаше. Бет имаше над милион последователи, но не бе нужно нищо повече от това Стиви да й изпрати съобщение, в което посочва, че е била съученичка на Хейес в „Елингам“, че е работила по създаването на шоуто и че (тук си измисли) смятат да почетат Хейес и да включат нейното име в списъка с участниците. Отговорът пристигна след по-малко от час, а след още петнайсет минути двете вече разговаряха по скайп.
— Благодаря, че се свърза с мен — каза Бет. Зъбите й бяха ослепително бели, големи колкото врати на кухненски шкафчета. — Тежко ми беше, на вас също, предполагам.
— Определено — каза Стиви.
— Хубаво е, че снимате — каза Бет. — На него това би му харесало.
Над прозореца на скайп надничаше недовършеното, всъщност незапочнатото есе, което сякаш викаше „ехооо“. Трябваше да е готово до утре. Щеше да бъде. Но първо е разговорът с Бет.
— Има нещо… — подхвана колебливо Стиви. — Нещо… Аз просто… ще ми се да можех да те успокоя по някакъв начин, но се опасявам…
— Какво?
— Мисля, че е хубаво отсега да знаеш, защото това, така или иначе, ще се разчуе. Предполагам, си гледала онова видео…
— Момичето? — попита Бет.
22
Училището за магии и вълшебства, описано в книгите на Джоан Роулинг за Хари Потър. — Б. пр.