— Да, Марис…
— О, запозната съм.
— Не е проблем за теб, така ли?
— Работата е там, че… Това не е за шоуто, нали? Не записваш?
— Не.
— Съвсем нормално бе той да си има друго гадже в училището. Аз също излизам с друг. Никой не очакваше от нас да сме моногамни. Смятахме да се съберем… в Лос Анджелис. Решихме, че няма проблем да излизаме с други, когато обстоятелствата са ни разделили. Но това не е за феновете. Биха се разстроили. Фактът, че бяхме далече един от друг, не ни притесняваше.
— Той спомена ли ти… — подхвана предпазливо Стиви, — че смята да прави ефекти с помощта на сух лед?
— Не, нищо такова не е казвал. Ех, да бе казал… Разговарях с него вечерта, когато е взел онова вещество.
Стиви усети леко изтръпване в тила.
— Чакай малко. Разговаряла си с него в четвъртък вечерта?
— Да, обикновено се чувахме по скайп преди лягане. Вероятно съм последният човек, с когото е говорил.
— Късно ли беше?
— О, да.
— Колко бе часът?
— Не помня, но беше късно.
— Въпросът е в това… Би било чудесно, ако… Щом си разговаряла с него късно вечерта, видеото в негова почит ще получи силен романтичен елемент. Часът би трябвало да е записан в скайп?
— Чакай да погледна. — Стиви видя в близък план носа на Бет, която се бе навела напред. — Ето го. Било е… десет и двайсет.
Невъзможно. Тогава Хейес е бил с Марис.
Не, глупости. Бет бе в Калифорния, следователно часът ставаше 1,20 сутринта.
Но личната карта на Джанел бе използвана в 1,12 часа. Нямаше как той да я е използвал, а после да се е върнал в стаята си за осем минути.
Хейес или бе влязъл в работилницата, или бе разговарял с Бет в 1,20 часа. Със сигурност не бе извършил и двете неща. Вероятно бе извършил онова, за което има доказателство.
Значи, някой бе сложил сухия лед в тунела, като се бе постарал да припише това действие на Хейес.
Нещата вече изглеждат като убийство.
27
През нощта валя. Но дъждът не бе от кротките, които те приспиват. Бе гневен, съпроводен с поривист вятър, и капките барабаняха на пресекулки по стените, прозорците и покрива. Пороят направи така, че стаята на Хейес да изглежда още по-празна.
Трополенето на капките държеше Стиви Бел будна.
Всяко разследване страда от недостиг на време. С всеки изминал час се губи по някое доказателство. Сцените на престъпления биват компрометирани от хора и природни стихии. Предметите биват местени, променяни и зацапвани. Организмите гният. Ветровете донасят прах и други замърсители. Спомените се променят и избледняват. Колкото по-назад във времето остава събитието, толкова повече намаляват шансовете за успех на разследването.
Затова Доти и Айрис са били намерени чак след смъртта им. Дните са се нижели. Де да се бе обадил някой в полицията. Може би тогава нещата щяха да се стекат по друг начин за семейство Елингам. Никой не се бе обадил обаче.
Стиви вече разполагаше с информация — истинска информация. Можеше да я предостави на Лари, но Лари я бе предупредил да не се прави на детектив. Можеше да се обърне към него, когато научеше нещо, когато достигнеше до изводи на базата на фактите. Зае се да направи списъци.
Факти:
Някой е взел картата на Джанел, докато сме били в часа по йога.
Някой е използвал картата, за да влезе в работилницата е 1,12 ч. на следващата сутрин. Тогава са били откраднати седем парчета сух лед.
По картата е имало отпечатъци от пръстите на Хейес.
Но същото време Хейес е разговарял по скайп с Бет.
Хейес е излъгал за „Краят на всичко“.
Много вероятно:
Хейес не е написал сценария на „Краят на всичко“, поне не сам.
Заключения:
Хейес е откраднал картата, но не той е влязъл чрез нея в работилницата.
Въпроси:
Защо Хейес се е върнал в тунела?
Знаел ли е, че сухият лед се намира там?
Помолил ли е някого да занесе веществото там?
На сутринта Стиви стоеше в лабораторията по анатомия, облечена в стара тениска и суитшърт, и се взираше със стъклен поглед в Пикс, която разясняваше нещо чрез скелета. Навлизаше в превъзбудено състояние. Тазобедрената става много й приличаше на гъба. Повъртя в ума си тази кост. Големият трохантер, малкият трохантер, ямката на таза и седалищните кости…
Беше се олигавила леко. Подпря брадичката си с длан и се загледа в тетрадката си, където записваше наименованията на различните кости. Това бяха пълни глупости. Замисли се за Хейес, за коленете му, за ходилата му на пода.