Задряма в час по литература, но я събудиха, за да отговори на няколко въпроса, свързани с поемата „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“. („Какво според теб е искал да каже Елиът с думите „на небето се е проснал вечерният час като пациент, упоен за операция“[23]?“ Отговорът й бе: „Бил е… уморен?“.)
Обядва сама, слушайки как хората обсъждат тихото парти, което щеше да се проведе вечерта.
Продължи деня в това разсеяно състояние, като същевременно се опитваше да обработи информацията, която се бе натрупала в мозъка й. Когато дойде време за курса по йога, с мъка успяваше да се задържи будна. Измъкна леко понамирисващата си червена постелка от купчината в ъгъла и предвиди място до себе си за Джанел, но то бе заето от друг. Джанел влезе, видя, че няма как да се настани до Стиви, и се отправи към другия край на помещението.
На излизане Джанел не даде на Стиви възможност да я настигне.
Стиви пропусна вечерята, бе се заела отново с фактите. Коремът й изкъркори, докато дъждът пръскаше прозореца. Джанел и Ели бяха отишли в Голямата къща за танците. Нямаше представа какви ги вършат Дейвид и Нейт.
Мисли, Стиви, мисли.
Обаче съзнанието й бе блокирало. Бе стигнала донякъде, но нищо ново не й идваше на ума. Сложи си слушалките и пусна силно музика в опит да се пренесе на място, откъдето може да се види цялата схема. Така че не чу чукането по вратата и се стресна, когато Нейт изникна пред очите й. Бе с широк рипсен панталон, карирана риза и вратовръзка. Говореше, но Стиви не го чуваше заради „тапите“ в ушите и качулката на главата. Измъкна слушалките и свали качулката.
— А? — измънка тя.
— Ти… идваш с мен.
— Аз? Къде?
— На танци.
— Танци?
— Да, танци. Не помниш ли, че има парти. И ти идваш с мен. Не че излизаме заедно, просто излизаме. Отиваме там двамата.
— Какви ги дрънкаш?
— Танци. Голямата къща. Всички. Там. Така че се размърдай.
— Не мога.
Нейт влезе в стаята и притвори вратата с крак.
— Да ти кажа как стоят нещата. Ти се смахна напоследък. Никога в живота си не съм ходил доброволно на танци. Правя го защото си ми приятелка, ясно? Нещо не ти е наред. Не ми се ходи, а и на теб също. Правя го за теб, за твое добро. За пръв и последен път предлагам да се включа в такова нещо. От време на време трябва да напускаш проклетото графство, Фродо. Щом сме приятели, ставай и тръгвай с мен. Нещата са сериозни, защото приятелите ти се топят.
Той протегна ръка.
— Сериозно?
— Сериозно.
Тя погледна списъците си, после вдигна глава към Нейт.
— Носиш вратовръзка — отбеляза тя.
— Забелязвам.
— За танците е нужна вратовръзка?
— Откъде да знам? Приличам ли ти на човек, който ходи редовно на танци?
Стиви имаше чувството, че е от бетон и е прикрепена здраво към пода. Но виждайки какви усилия полага Нейт, се принуди да стане. Суитшъртът й бе прашен. Не бе с грим, на краката й имаше маратонки.
— Така? — попита тя.
— Изглеждаш добре според мен. Не че искам да кажа, че изглеждаш добре. Хайде, да тръгваме, преди да съм загубил кураж.
Пътят до Голямата къща мина странно. През издължените прозорци на балната зала се виждаха пулсиращи светлинки.
— Кое занимание те прави толкова странна? — попита Нейт.
— Издирването на убиеца на Хейес — каза тя и мушна дланите си още по-дълбоко в джобовете на суитшърта.
— Я повтори.
— Опитвам се да разбера кой е убил Хейес.
— Будалкаш ме.
— Не.
— Пияна ли си?
— Не. Хейес не е занесъл сухия лед в тунела, мога да го докажа.
— Как?
Стиви накара Нейт да седне на верандата на Голямата къща и му разказа какво е открила.
— Добре. Значи, затова се държиш смахнато.
— Сигурно — отвърна тя и проследи с поглед едно същество, което профуча покрай купола.
Прилеп вероятно. В „Елингам“ бе пълно с прилепи. Нейт също го видя и веднага скочи на крака.
— Няма ли да кажеш на Лари, или на някой друг? — попита след кратко колебание Нейт.
— Смятам да изчакам.
— Защо? По каква причина?
— Ако объркам нещо, най-вероятно ще затворят училището. Ако е инцидент и Хейес сам си е виновен, нямаме проблеми. Ако сред нас има убиец, тогава сме загазили здраво.
— Обаче се е случило нещо. Ти имаш доказателство, че не става въпрос за небрежност от страна на Хейес. Значи, искаш да намериш извършителя сама, за да не те приберат вашите?
— Искам да го намеря, защото искам да го намеря — обяви тя. — И защото не искам да се прибирам вкъщи. Но сега смятам да потанцувам. С моя приятел.