Тя се протегна и стисна ръката му.
— Направи го заради мен — каза тя.
— Да, направих го заради теб, но не ме карай да се чувствам герой. Но как ще се забавляваме, при положение че се е случило такова нещо?
— Ще влезем, защото ти ме доведе и защото отговорът може да е тук.
— Ама ти сериозно ли говориш? — попита плахо той. — Не си правиш шега?
— Не, не е шега.
— Мислиш ли, че той е знаел, че веществото е опасно за живота.
— Не.
Тя срещна погледа му и усети, че по челото й избива пот.
— Значи, може да се окаже, че сме танцували с убиец.
— Може.
— И смяташ, че това може да почака?
— Дай ми поне тази вечер. Искам да огледам. Обещавам ти, скоро ще разговарям с Лари.
Нейт си пое дълбоко въздух.
— Добре. Така да бъде. Това вероятно е второто по тъпота нещо което правя, откакто съм дошъл тук.
13 август 1937 г.
Месарят пръв се досетил. Направило му впечатление, че местният анархист Антон Ворачек изведнъж започнал да купува по-хубави парчета месо. Обикновено той купувал изрезки и карантия, които вървели по-евтино, и то в неголеми количества. Един ден той се запасил с говеждо филе.
Дали пък не била сервитьорката в местния ресторант? Според нея той идвал всяка неделя и си вземал бъркани яйца, като се опитвал да въвлече хората на бара в разговор. В онази неделя той поръчал две яйца, пържени картофи, бекон и печени филийки. Дори кафе пил. Дал бакшиш в размер на четвърт долар при сметка от трийсет и пет цента, защото „работникът заслужава по-голям дял от печалбата“.
Дали пък не бил шофьорът на автобус? Ворачек вече имал пари за билети.
Е, той пак не можел да си съперничи по богатство с Рокфелер, но за жителите на Бърлинггън било ясно, че се е опаричил.
Мнозина не го харесвали. Той организирал стачки и разпространявал анархистка литература. При споменаване на името на Елингам виквал: „Смърт на тираните!“. На Алберт Елингам местните гледали с добро око. Той осигурявал пари за полицията, училищата, пожарната, болницата и за какво ли още не, дори давал безплатно сладолед на бедните деца. А вече бил отворил собствено училище.
Така че хората не харесвали призивите той да бъде убит.
Полицията претърсила къщата на Ворачек, защото получила сигнал, че Ворачек тършува из телефонните кабинки. После някакъв човек обявил, че Ворачек е говорил по телефона в 19,07 ч. вечерта на 14 април. Седем души свидетелствали, че са видели Ворачек да се отправя към Рок Пойнт (получили за показанията си по петдесет цента). Малцина се притеснили от факта, че на свидетелите са им били нужни няколко месеца да осъзнаят, че са видели нещо важно, и че има разминаване в показанията. Двама души казали, че Ворачек е отишъл в Рок Пойнт с черна кола. Според други двама той отишъл там пеш, другите два варианта били с такси и с велосипед. Един от свидетелите не можал да посочи начина на придвижване.
Във всеки случай бърлингтънските полицаи се сдобили с основание да претърсят къщата му. Там те открили купчина банкноти, белязани със специалното вещество на Ленард Холмс Неър. На една от пачките имало отпечатъци от пръстите на Елингам, оставени в симпатично мастило. Открили и обувка като захвърлената в Рок Пойнт.
Ворачек бил арестуван и обвинен в отвличането на Айрис и Алис Елингам и в убийството на Айрис и Доти.
— Аз го направих казал той, докато му слагали белезници. — Всички тирани ще се сгромолясат. Това е само началото.
Машината на закона се задействала. През есента и зимата били проучени доказателствата, експерти изказали мнения. Известен адвокат се заел със защитата на Ворачек. През пролетта подготовката за процеса като че ли била приключила, но се наложило отлагане. Анархисти дошли в града да изразят подкрепата си за Ворачек. Излязло предложение делото да се води на друго място, но то било отхвърлено.
Първото заседание било насрочено за 15 юли, по време на опустошителната гореща вълна. Бърлингтън се пукал по шевовете. Нямало свободни хотелски стаи, така че Алберт Елингам просто закупил една къща, намираща се в близост до съдилището. Представителите на медиите се настанили на поляната отпред. Всички вестници отразявали процеса на първите си страници. Пристигнали репортери от всички краища на света. Край съдебната зала били опънати толкова много телеграфни жици, че когато вдигнел глава, Робърт понякога не можел да види небето. Било пълно със сеирджии. Чърч Стрийт на практика била непроходима. Храната в ресторантите свършвала за нула време. Езерото Чамплейн било задръстено от лодки, превозващи желаещите да присъстват на процеса на Антон Ворачек. Пред съда търговци продавали студена бира, пуканки и лимонада. Сякаш предстояло да се проведе бейзболен мач.