— Така ли? — Клайн се навъси не неодобрително, но замислено. — Обикновено не ми харесва сприятеляването на най-добрите ни агенти извън мисиите, но в този случай мисля, че ще направим изключение. Ако Джон е подходящ за Метрас, тогава може би Метрас е подходяща за Джон.
— Съгласна съм, сър. Сега има още един личен въпрос, който искам да повдигна.
— Какъв е той, Маги?
Пръстите на изпълнителната асистентка пак затракаха по клавиатурата и светна трети стенен екран, показващ портрета на Ранди Ръсел.
— Мисля, че е най-добре да обявим тази млада дама за радиоактивна. Мисля, че не трябва повече да я взимаме като външно средство.
— Защо така, Маги? Според доклада на Джон действията на мис Ръсел са били за пример. Тя има редица успешни операции с него.
— Да, сър, но тя е от ЦРУ, а Агенцията сега знае, че Първи секретен съществува. Още не знаят точно кои сме или какви сме, но не харесват нашата власт и начина, по който им отмъкваме служителите. Започват да душат наоколо и да дебнат по следите ни. Мис Ръсел може директно да посочи двама от нашите първокласни агенти и чрез нея донякъде да ни разкрият. Мисля, че трябва да я държим настрана за в бъдеще.
Клайн поклати глава.
— Не съм съгласен. Вярвам, че имаме друга възможност.
— Каква е тя, сър?
— Няма да я държим настрана. Ще я погълнем. Ще я въведем изцяло.
Маги повдигна вежда.
— Вербуваме я като оперативен агент?
— Защо не? Мис Ръсел има всички необходими достойнства. И отличен набор от умения. Има опит и няма никакви връзки или пристрастия.
— Освен към Агенцията.
— Можем да заобиколим това. — Клайн се усмихна на себе си като фехтовач, който огъва нова рапира. — Всъщност може да извлечем полза от това.
— Както желаете, сър. — Маги изглеждаше разколебана. — Искате ли да подготвя предложение за вербуване?
— Не… не още. Но нека я държим под око. Отбележи файла й със сребърен флаг и отново я обозначи като специален резерв. После я сложи под отслабено наблюдение за преценка. Ще чакаме друга възможност да я съберем в един екип със Смит и Метрас и тогава… ще видим какво ще стане.
— Много добре, сър.
Около снимката на Ранди Ръсел се появи сребриста рамка. Фред Клайн се наведе напред от стола си със сключени ръце и напрегнато изражение.
— Добре дошла във фирмата, мис Ръсел — промърмори той към портрета на блондинката.