Ранди се намръщи и отметна качулката на якето си.
— Седи тук от два дни изложен на студа. Според наръчника при тези климатични условия са необходими поне два часа за затопляне, подготовка и предстартова проверка.
— На този остров наръчникът не съществува.
— Така е. Ще видя какво мога да направя. Майоре, помогни ми да сваля платнищата и покритията на двигателите.
Смит завъртя дръжката на страничния люк на „Лонг Рейнджър“. Плъзна го да се отвори и надникна вътре в кабината. Всичко изглеждаше непокътнато, включително големият алуминиев куфар с лабораторно оборудване, който бяха привързали към пода. Голяма полза имаше от него, няма що.
Той свали раницата си и я метна в кабината, като сложи модел 70 на Валентина до багажа. Като видя оръжието, отново се сети за притежателката му.
Тя беше толкова сигурна, че може да им се изплъзне и да избяга сама. Ами ако беше сгрешила? Смит усети как стомахът му се свива. Не искаше и тя да се превръща в един от онези провали, с които беше принуден да живее.
— Подполковник, гледай! — Смислов хвърли настрани едно от покривалата на двигателите и посочи. Зад горящите хижи се беше появила дребна фигурка, която заобикаляше хълма и бягаше — не, залиташе — по пътеката от плажа. Смит грабна своето оръжие и хукна да я пресрещне, а Смислов го следваше на няколко крачки отзад.
Засякоха я малко преди хижите.
— Добре ли си? — попита Смит, а Валентина почти рухна в ръцете му.
— Добре съм. — Тя едва си пое дъх с хриптене и опря ръце в коленете си. — Само съм задъхана… но имаме… усложнения, Джон… Усложнения.
— Какво става?
Тя направи усилие да се изправи и продължи да се дави от бързото бягане.
— Нашата засада проработи прекрасно… почти ударихме джакпота. Забавих се да поразчистя и ако мога да взема едно-две излишни оръжия… но ме… прекъснаха… и трябваше да се махам.
— От?
— Другата част на спецназовците. Само шест човека заминаха в престрелката с контрабандистите. Още четирима идват зад мен и подозирам, че не са доволни от последните събития.
— Забелязаха ли те? — попита Смит.
— Не съм сигурна. Може би.
— Колко време имаме?
— Спряха да проверят своите убити. Мисля, че имаме около десет минути.
— Боже! Сега пък те! — Смит спря да разтърка подпухналите си очи, като се чудеше дали някога ще се отърси от изтощението. — Добре, майоре, ти и Ранди трябва да приготвите хеликоптера за полет. Вал, твоята пушка е прибрана в „Рейнджър“. Искам да покриваш подстъпите към хеликоптера оттам. Аз ще остана тук и ще държа пътеката под обстрел.
Валентина отметна от веждата си подгизнала от пот къдрица.
— Джон, тези приятелчета, изглежда, знаят стария номер на германските пехотинци как се запазва огневата поддръжка на частта. Оцелелите ще заменят своите щурмови карабини с автоматичното оръжие на убитите. Може и да са изгубили седемдесет процента от военната сила на взвода, но още държат осемдесет процента от неговата огнева мощ.
— Затова искам хеликоптера готов, преди да стигнат дотук.
— Джон, говорим за три гадни картечници!
— Това е даденост, Вал. Тръгвай!
— Подполковник — каза бавно Смислов. — Може ли да предложа алтернатива?
— Разбира се, майоре.
— Нека отида да ги пресрещна. Нека им наредя да останат на място.
Смит присви очи.
— Мислех, че според теб нямаш власт да им даваш заповеди.
— Нямам, но мога да опитам. Може пък да успея да ги убедя. — Смислов сви рамене и се усмихна огорчено. — Или дори само да ги заблудя. Дори да се проваля, може да спечеля достатъчно време и вие с момичетата да се махнете оттук.
— Тези спецназовци може и на теб да не се зарадват в момента, майоре.
Лицето на руснака пак стана сериозно.
— Подозирам, че в момента цялото ми правителство не е особено доволно от мен, подполковник, но ние трябва да попречим на Кретек да вземе антракса. И може би по този начин няма да се наложи да загиват още руски войници.
Смит се поколеба. Сега не беше време да се съмнява в думите му.
— Вал, ти помогни на Ранди с хеликоптера. Аз ще се оттегля и ще дойда при вас, когато стартирате двигателите. Ако не съм дошъл до момента, в който сте готови да излетите, вдигайте се във въздуха при всички положения. Това е заповед! Твой абсолютен приоритет е да докладваш за ситуацията на остров Уензди. След това действай както намериш за добре. Тръгвай!
Валентина го погледна умоляващо, но премълча възражението си. И послушно хукна към площадката.
Смит се обърна пак към Смислов.
— Късмет, майоре! Надявам се, че днес си сладкодумен дявол.
— Ще се опитам да стана такъв, сър. — Той измъкна револвера на Смит от джоба си и му го върна. — А ако не стана, ти може да имаш по-голяма полза от него, отколкото аз.
Смислов отстъпи крачка назад и застана мирно, а европейският начин, по който удари пети, заглъхна в снега и ръката му прецизно се стрелна нагоре да отдаде чест. — Подполковник, искам да кажа, че за мен беше привилегия да служа под твое командване.
Вкочанените пръсти на Смит докоснаха слепоочието му в отговор.
— Във всеки момент и навсякъде, майоре. Привилегия беше и за мен.
Ранди се отърси от моментното замайване, когато се наведе да влезе в моторния отсек. Умствената затормозеност от предишната нощ заплашваше да се върне и тя се насили да остане съсредоточена, докато пристягаше главите на акумулаторните проводници.
По пътя насам тя се беше запознала с „Лонг Рейнджър“ отблизо и знаеше, че е „поляризиран“ от компанията собственик във възможно най-голяма степен. Всички уплътнения и спойки бяха от студоустойчиви пластмаси и сплави. Смазките бяха от синтетични материали с голям вискозитет, разработени за арктически условия. Горивото беше силно обогатено с антижелиращо вещество, а всички акумулатори бяха предназначени за свръхтежък режим, със заряди, дълбоко под гелообразни опаковки — най-добрите на пазара.
Но не беше достатъчно.
Трансмисията и механизмите за управление на малкия хеликоптер трябваше да се топлят под загряващо покритие няколко часа, за да се доведат отново до задоволителна работна температура, а акумулаторите да се подсилят с бързо зареждане.
Но покритието, нагревателите и зарядното горяха в складовата постройка, а и без това нямаше да има време за тях.
Тя се огледа за последен път за проверка из акумулаторния отсек, после хлопна външната врата и се насили да обърне специално внимание на всяка от сглобките на Дзус13.
От другата страна на хеликоптера се приближиха леко подтичващи стъпки и се показа Валентина Метрас.
— Какво става? — попита Ранди.
— Последната партида спецназовци идва насам. Може би след пет минути ще са тук. Григорий отиде да ги увещава, но не мисля, че ще успее. Джон изцяло се жертва за нас и се готви да изпълни номера си „Хорацио на моста“. Заповяда ни да подкараме това нелепо изобретение веднага!
Гаденето, което се надигаше в Ранди, не се дължеше изцяло на скорошното й премръзване. Тя преглътна студената слюнка в устата си и се насили да проясни своя ум.
— Добре. Направи оглед. Изтегли платнищата по-надалеч и се увери, че около нас няма никакви чужди предмети, които могат да бъдат всмукани през вентилацията.
— Добре. — Нямаше време за страх или безпокойство.
Ранди се шмугна покрай пилотската врата и се вмъкна в пилотската кабина, а замръзналата кожа на седалката попари бедрата й. Тя подпря списъка за предстартова проверка на предното стъкло — не посмя да се довери на паметта си. После включи главните бутони. Зад заскрежените стъкла на таблото стрелките на приборите помръднаха и лениво се вдигнаха.
Трябваше да се преодолеят три критични момента. Първо, трябваше да има достатъчно останала мощност в акумулаторите, за да накара студените двигатели да се запалят и задвижат. Второ, в момента на запалването замръзналите, чупливи елементи на двигателното устройство или щяха да се завъртят и ускорят, или щяха да се натрошат и избухнат.
13
Сглобка, изобретена от Уилям Дзус през 1930 г. за закрепване на панели върху корпусите на самолети. — Бел. прев.