От деня, когато човек открие в себе си въпросната сила и се научи да я използва, той започва нов живот и в сравнение с него всичко, което е наричал по-рано „живот“, му се струва като здрачено утринно небе пред ярката светлина на лятното обедно слънце.
И все пак този ден ще го завари още в самото начало на пътя, извеждащ към вечната Светлина, - на оня път, който е безкраен, защото се изкачва към все по-голяма и по-голяма яснота и по него всяко постигнато познание се засенчва от ново, по-дълбоко и по-чисто разбиране, на свой ред отстъпващо пред още по-високо познание, още по-дълбоко преживяване, още по-ясно прозрение...
Безкраен е този път, защото целта му е безкрайна и разкриваща се по безкрайно разнообразни начини, -безкраене той, защото целта му крие в себе си безкрайности и не може никога, - дори след милиарди „вечности“, - да бъде изследвана докрай. -
Но за да го намери, човектрябва да е предварително открил в себе си онази не-назовима сила, онова духовно око, за което най-мъдрите във всички времена са говорили с повече или по-малко прозрачни символи, -окото, способно да вижда и там, къде-то светлината на нашето земно слънце се разтваря в една по-висша Светлина, както искрата се поглъща от пламтящия пожар.
Никой не ще открие в себе си това око и не ще се научи да вижда с него, ако се оставя да бъде заслепен от фойерверките на своя интелект, ако допусне разсъдъкът (един напълно надежден в своята сфера инструмент) да му стане господар, а с това и най-страшен враг! -
Знаейки това от най-дълбок вътрешен опит, възвишеният Учител благодари наоно-гова, когото нарича „Отец“, че се разкрива пред „младенци“ и „невежи“, но остава скрит за робуващите на своите знания. -
Затова и казва, че всички, които искат да преживеят в себе си „царството Небесно“, трябва да станат като „децата“. -
За него самия хората, във вътрешното си заслепление, казвали: «Кактоя знае Писанието, когато не се е „учил“?»
Те не подозирали, че той е носил в себе си по-дълбок извор на мъдрост, отколкото дори самото „Писание“ било в състояние да
открие на своите „книжници“, принудени да робуват на разсъдъка, защото не били способни да открият в себе си нищо освен разсъдък, - нищо, което да им даде по-ярка светлина и по-кристална яснота. —
Най-голямата, стояща над всичко останало задача на идните поколения ще бъде да поставят дълбоко скрития във всеки земен човек извор на духовна мъдрост е услуга на земното щастие,-съвсем независимо от въздействието, което почерпаните от този извор съкровища на познание могат да окажат в нетленния живот на освободената от земното тяло душа!
Но едва когато у земния човек се събуди достатъчно мъжество, за да отстрани всички отпадъци, трупани от самомнител-ния му разсъдък в течение на хилядолетия върху този извор, той ще може да го преот-крие във все още неподозираните днес дълбини на своето чувство.
*
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
70
Обичайте враговете си! - Добро правете на ония, които ви мразят!»
Неизказано трудно е да изпълним подобна повеля, ако, обзети от „угризения на съвестта“, трябва да си налагаме да обича-ме. -
Както получилият добро домашно възпитание човек проявява по свободен и непринуден начин приятните си обноски, до-като друг, за когото „добрите маниери“ са „досадна принуда“, се държи тромаво и непохватно във възпитано общество, - така и да обича естествено и спонтанно ще съумее само онзи, който до такава степен е усвоил изкуството да се живее, представляващо всъщност изкуство да се обича, че то е добило плът и кръв в него.
Докато плътта и кръвта не са още овладени от изкуството да се живее, всяка само-наложен а е името на тази повеля Любов си остава само жалка гримаса, - превръща се неизбежно в „грях“ срещу собствената плът и кръв, в „лъжа “, разяждаща живе-
ца на живота ни...
Хиляди си внушават, че са „длъжни“ да прибягват до тази лъжа, без да подозират, че щеше да е наистина по-добре за тях, ако продължаваха и занапред да изпитват омраза и враждебност без угризения на съвестта. -
Те се стремят да изглеждат в собствените си очи по-добри, отколкото всъщност са, и така сами си преграждат пътя, способен да ги отведе един ден дотам, че да действуват естествено и без каквато и да е принуда, в състояние на вътрешна истинност, както повелява изискването, на което сега неохотно се подчиняват поради страх от греха.
Помраченото им познание ги тласка по погрешни пътища.
Вместо да обичат Любовта, тръгналите по тези измамни пътеки мразят омразата!