Омразата обаче е само форма на една немощна - несъзнаваща своето могъщество - сила: на същата сила, която постига своето самоосвобождение като Любов. —
Който може все така да мрази омразата, не е още открил Любовта! Ала който не е бил никога способен да мрази, няма да се научи и да обича.
В мрачни, изначални бездни се гнезди силата, която се разкрива в божествено проявление като Любов и създава, пактам, своята противоположност: омразата.
Омразата и Любовта са от едно „естество“, както корените на житния стрък са от едно естество с класа, даряващ на човека пи-тателна храна.
Но както между корените и класа има множество възли по стъблото, така и по пътя, извеждащ от природно обусловения, нисш нагон към омраза дотам, където същата сила е в непосредствена близост с Бога, - където Любовта се е разгърнала в своето все-могъщество, съществуват редица междин-
ни състояния. -
Нито едно от тези междинни състояния не бива да бъде „прескачано“ от онзи, който е наистина решен да усвои изкуството на Любовта. —
Може би ти си стигнал едва до едно от тези междинни стъпала?
Може би не си още способен на истинска, същинска Любов?-
Не се терзай от това и не се опитвай да насилваш нещата!
Моли се вътрешно да бъдеш удостоен с високата милост силата, която те подтиква все още да мразиш, да ти се разкрие скоро в своята най-сияйна божествена форма -като Любов!
Само така ще можеш наистина да изпиташ в себе си могъществото на Любовта и тогава не само ще престанеш да усещаш нис-шето проявление на същата сила, но няма да можеш вече и да мразиш омразата. —
Докато любовта продължава да изпитва нужда от обект на своята омраза, дори този обект да е най-осъдителното нещо на света, така наречената от теб „любов“ си остава само едно изчадие на излъганите чувства и въжделения, нямащо абсолютно нищо общо с божествената сила на Любовта.
В твоя по-късен, по-възвишен духовен живот, когато ще си започнал вече изкачването и ще живееш - след смъртта на служилото ти тук земно животно - в свободен, духовен облик, ще ти липсва каквато и да е възможност да мразиш, защото в живота на чистия Дух не преминава нищо, - в неизмеримите царства на вечния Дух не се намира нищо, което би могло да разпали твоята омраза.
Тук обаче, докато живееш все още на земята „еживотното“, има доста неща, които искат да те изкушат към омраза...
Ала омразата няма никога ца улесни пътя ти към теб самия, обратния ти път към твоята Прародина, към истинския, вечен Живот в Лоното на Божеството, като чист дух и „Син Божи“ в чистия Дух, в „Отца на Светлините“, комуто от веки веков е присъща блажената пълнота на всеки живот.
Подклаждаш ли омраза в себе си, дори да си убеден, че мразиш „най-омразното“ нещо на света, ти неизбежно спираш развитието на своята най-голяма сила - силата на Любовта. -
Макар и дълбоко паднал някога от най-високата Светлина и принуден поради това да се съединиш със земното животно, ти и тук си проникнат от тази божествена сила, така че единствено от теб зависи дали си готов да я използваш такава, каквато е останала в теб: в нейната сияйна божествена форма като Любов, или предпочиташ да я превърнеш в противоположната Jформа, проявяваща се само в нисшата „природа“, - в живота на неизмеримия физически космос, както в неговите невидими същества, така и в човека, когото съзираш тук, на тази земя, в животинския му образ. -
Наистина в тази вселена има невидими, притежаващи интелект същества, чий-то живот е изцяло посветен на омразата, но дори и тях не бива да мразиш, колкото и упорито да те преследват със своята омраза.
Ти ще можеш да излезеш насреща им като победител само ако им противопоставиш Любов, обезсилваща и най-свирепата им омраза, така че те ще бъдат принудени да се отвърнат от теб, понеже Любовта ти ще им причини страдание...
Може да презираш онова, което заслужава презрение: сиреч да не му обръщаш внимание, защото е лишено от стойност, но не мисли, че трябва да го мразиш!-
Започнеш ли да мразиш, ти влизаш в допир с всички същества от тази физическа вселена, които - по силата на своята природа - познават въпросната вечна Прасила единствено под формата на омраза и не биха никога могли да я превърнат в Любов.
Така ти усилваш потоците от омраза, насочвани от тях към човешките сърца, и споделяш отговорността за злините, сполетели човечеството на тази земя заради омразата, - насочваш се към зейналата бездна, към унищожението, вместо да се устремиш нагоре, към своите сияйни върхове...
Надарените с интелект, могъщи и невидими същества на физическата всеприро-да, чийто живот е ограничен във времето, макар да се измерва с хилядолетия, са в непрестанна борба за власт над тебе, понеже те не могат никога да опознаят „света“ на Духа и гледат на теб само като на свой „поданик“. -