Не всички от тях са в еднаква степен отдадени на омразата, - някои дори действуват, водени от „най-добри намерения“ да те предпазят от заблуда, като се опитват да попречат на изкачването ти към чистия Дух и да те задържат в обсега на своята власт. -
Нужно е да знаеш, че със силата на Любовта, която и „най-великите“ сред тях не познават, дори ако не са в плен на омразата, -ти си безкрайно по-могъщ от тях! -
Нужно е да знаеш, че по своя земен разсъдък™ наистина стоиш много по-ниско от по-голямата част от тези властелини, че мисленето ти е до голяма степен подвластно на деспотичното им влияние, но че въпреки това™ можеш, благодарение на присъщото си духовно начало, да постигнеш познание, което си остава завинаги недостъпно за тях. Тези същества не могат никога да се извисят до Духа, тъй като самите те не са „Дух“, ето защо съществуванието наДуха не може да се разкрие пред техните знания, независимо колко широки са те, също както не е възможно да разкриеш на едно животно от тази земя цялата пълнота на своите мисли и чувства.—
Не се оставяй да те заблудят и не вдигай почтително поглед към всичко, което стои над теб!
Има само едно нещо, което е достойно за твоето благоговение, за вдигнатия ти с копнеж нагоре взор, и то се намира високо над цялата тази физическа всеприродас всичките J пълчища от високо интелигентни и могъщи, но недостъпни за нашите сетива властелини!
Изпълнения си с копнеж и благоговение поглед трябва да вдигнеш единствено към своята Прародина в царството на чистия Дух, и ти можеш да се върнеш в нея, ако живееш в Любовта!
На Голгота Великият любещ освободи някога Любовта от нейните окови.
Все едно дали спадаш към вярващите в него (към така наричащите се „християни“ по името на оногова, който бе „Христос“, тоест „Помазаник“, от най-висок ранг), или не:
-освободената чрез него сила ще можеш да използваш само ако ти самият предоставиш на Любовта място и простор за действие в своя живот!
Без Любов няма никога да постигнеш спасение!-
Любовта от най-вътрешното Слънце на Любовте е извикала някога, преди еони, от себе си на живот и единствено Любовта може да те върне отново в твоята Прародина.
*
ДУ0EBE^ РАСТЕЖ
Не напразно се говори за „растеж" на душата, тъй като „душата“ - както достатъчно подробно съм обяснил на други места - представлява един достъпен само за най-висшите вътрешни сетива организъм, образуван от безброй единици: „душевни сили“ или „скандхи“, в истинския смисъл на това понятие от древноиндийската терминология. -
Не в трупа, проснат на масата за дисекции, може анатомът да открие душата, а е самия себе си, стига да не е допуснал да закърнее „себеусещането“ му!
Душата е способна да расте, както е способна и да се смалява, - тя може и почти напълно да изчезне, дори още по време на живота във физическо тяло, без това да попречи на функционирането на телесните органи.
Растежът на душата може и да спре, така че да настъпи определена стерилност, изключваща какъвто и да е по-нататъшен растеж.
Не случайно благочестивата вяра призовава човека: «Спаси душата си!» —
Както и: «Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си!»
Да, ние наистина можем да „повредим на душата си“ и твърде много хора вредят на своята душа, без изобщо да забелязват това, - много често те дори са убедени, че са в разгара на душевен растеж и нямат никаква представа, че онова, което смятат за своя „душа“, не е нищо друго освен финият невидим организъм на физическото им земно тяло, един организъм, способен както да упражни благотворно въздействие, ако е насочван от силите на душата и е е служба на душата, така и да се окаже неимоверно силна пречка за нейното развитие, успее ли да постави човека под своята тиранична власт.
Всеки, който се стреми да пренасочи душевните си въжделения, обозначавани най-често като „религиозни“, и да търси своята „религия“ в области като изкуство, повишена естетическа чувствителност, стремеж към научни знания или наслада от „природата“, става роб на този фин физически организъм и се излага на огромната опасност да се превърне в убиец на собствената си душа. -
Дори ако част от душевните му сили останат активни в него, той не е в състояние да ги „окръгли“ в себе си като индивидуална душа, и когато един ден заедно с физическото тяло му се отнемат и фините флуидни сили на това тяло, той ще бъде принуден да прекара хилядолетия по земните представи за време в тягостно и мъчително състояние на полусвяст, докато за възвишените му духовни помагачи не стане възможно да „пробудят“ отново за живот неговата душа, за да се „опомни“ и започне да живее истински там, където в пълна яснота на съзнанието може да живее само онзи, чиито душевни сили са се обединили в него под формата на индивидуална душа. —