Затова именно е казано: «.Работете, докле е ден, защото настъпва нощ, когато никой не може да работи.» -
Тя настъпва обаче само за онзи, който не успее да умножи тук повереното му богатство от душевни сили.
Всеки, който има, ще му се даде, за да има и е излишък, а който няма, ще му се вземе и онова, което само си мисли, че има, - колкото и малко да е то! -
Тъкмо за оногова, който съумее, досущ като „верния раб“, да умножи полученото от господаря, са в сила думите: «Понеже в малко си бил верен, над много ще те поставя.»
А който „крие таланта си е земята“ и връща само толкова, колкото е получил в началото, ще бъде принуден съгласно вечните закони да преживее „най-външната тъмнина“: лишената от всяка душевна топлота сфера, където „ще бъде плач и скърцане със зъби“ от вътрешен студ и мрак. —
Тези евангелски слова са всъщност образни, живи указания за начина, по който проявяват своето действие вечните закони.
Телесното може да се възприеме и без помощта на душата, въпреки че впечатленията, оставени в нашето съзнание от душевно насочваното телесно възприятие, са коренно различни от усещанията, предизвикани посредством фините физически сили.
Народното поверие, че тялото не може да живее без „душа“, отъждествява погрешно понятието „душа“ с тези фини, флуидни, физически сили, макар да им приписва в същото време качества, присъщи единствено на истинската душа.
Ако губейки своята душа, тялото наистина трябваше да загуби и живота си, -нямаше толкова много хора да лишават от топлота това земно съществувание и евангелските предупреждения щяха да бъдат просто безпредметни!
Но макар тялото да си запазва де фак-то съзнанието, дори когато е лишено от душа, макар и загубилият своята душа човек да се чувствува като телесно обусловено „Аз“ - горе-долу във влагания от Щирнер смисъл, - абсолютно невъзможно за нас е да възприемем царството на чистия Дух, реалните духовни светове, без посредничеството на душата. -
Онова,Аз“, което единствено може да възприема и в духовните светове, е на свой ред душевна сила, оживена и просветлена во веки от една искра на вечната духовна Светлина от мига, когато тази сила се пробуди и осъзнае в себе си способността да стане вечно сияйно „тяло“ на вечната духовна искра, - от мига, когато - казано с други думи - на „живия Бог“ се удаде да подготви своето „раждане“ в същото това „Аз“.
Около това „Аз“трябва да изкристализират всички останали душевни сили, - с него трябва да се обединят всички душевни сили, за да може човек да встъпи с пълно съзнание във вечното царство на субстанци-алния Дух! -
Онова, което обикновено се нарича „дух“, е всъщност разум или разсъдък, интелект и външно познание. -
Става въпрос за проявления на фините физически сили, скрити в земното тяло!
Този „дух“ от всекидневната езикова практика няма абсолютно нищо общо със „същинската“, субстанциална сфера на вечния Дух, също както така наречената „душа“ на животното няма никаква връзка с вечното, развълнувано море на душевните сили, което имам предвид, когато говоря за растежа на душата. —
У „човека-животно“ има и немалко трепети, произхождащи уж от „душата“ му, по които то далеч отстъпва на някои други животински видове, но тази „душа“на животното, присъща, разбира се, и на физическия човек, не прави нито животното, нито човека способни да преживеят царството на Духа, - по същия начин, както и високо развитият интелект е напълно „негоден“ като средство за осъзнаване е субстанциалната Светлина наДуха.
Човек твърде лесно може да изпадне в заблуда, тъй като по време на земния живот мозъкът се превръща в преобразовател за всички форми на съзнанието, ето защо както проявите на фините физически сили на тялото, макар и погрешно преценявани като „духовни“ или „душевни“, така и действителното преживяване на вечното царство на душата и преживяването на суб-станциалнияДух, се регистрират постоянно от мозъка, докато той продължава да живее и да бъде здрав.
Но ако в случая един и същи инструмент регистрира твърде различни по своя характер „процеси“, то това не означава, че по тази причина трябва да оставим настрана всяка разлика между тях; нужно е, напротив, да се научим да „отчитаме“ в себе си какво е естеството на всеки трепет, уловен от мозъчния апарат.