Който е наистина решен да се погрижи за растежа на душата си, ще трябва така или иначе да насочи всички усилия към постигането на такава нагласа на мозъка, че от него да не убегне и един-единствен душевен трепет, и едно-единствено докосване от силите на душата.
За тази цел съвсем не е необходимо да бъде притъпена чувствителността на мозъка към усещания от друг характер (а и това едва ли е би могло да се постигне напълно), - защото докато продължаваме да живеем тук като земни човеци, трепетите на фините физически сили на тялото, както и неговите по-първични сили, са от значение за нас и не бива е никакъв случай да се изплъзват от бдителността на мозъка.
Казано е обаче: «Първом търсете царството на Бога» и онова, което то изисква: «неговата правда» като последица от правилното изпълнение на вечните закони, «и всичко останало ще ви се придаде».
Признак на опасна слабост е да се вярва, че човек може да изпълни изискванията на душевния живот само ако отбягва „лошия свят с всичките му неприятности“, за да не бъдем смущаван от нищо друго!
Физическите сили укрепват само чрез постоянна употреба, чрез постоянно упражняване в преодоляването на различни съпротивления, - в това отношение нещата стоят по съвсем същия начин и при душевните сили!
Който не съумее да допринесе за растежа на душата си сред живота на всекидневието, без странене и без претенциозно светоотрицание, няма да постигне никакъв душевен растеж, ако ще да се сприятели с тигрите и змиите в индийската джунгла, или жив да се зазида в тибетските манастири до края на земните си дни! -
Бих могъл, ако живата Първооснова на вечното ми духовно съзнание позволяваше това, да напълня цели томове с описания за преживяванията си в отвъдните сфери на познание, хвърлящи светлина върху състоянието на такива каещи се грешници и отшелници след напускане на земното тяло.
Разрешено ми е все пак да кажа следното: -нито един-единствен от тези клетници не стига веднага след преминаването си отвъд до онази цел, която е смятал за постигната още тук, на земята, благодарение на убедителните фокуси, разигравани пред него от фините флуидни сили на тялото му. -
Именно сред кипежа на външния живот, каквото и да е отреденото ни в него положение, трябва да служим на растежа на своята душа!
Понякога, когато чувствуваме, че започваме да губим нагласата си към възприемане на истинските душевни сили, усамотява-нето може да е от полза, но уединението ни трябва да бъде колкото е възможно по-краткотрайно и да има за цел единствено да
„възстанови нужната нагласа “. Веднага след това трябва да се върнем към обичайния си начин на живот!
Премалцина на земята са онези, на които трайното уединение не вреди, но въпреки цялата си изолираностте живеят внай-тясна общност със себеподобните си и не биха се отделяли от другите, ако върху тях не тегнеше задължението да вършат неща, за чието осъществяване е необходимо такова външно състояние, каквото не може да се запази трайно във външната суетня.
Те живеят в уединение само защото действуват в един „Храм“, който трябва да остане далеч от всички шумове на света, и пребивават в тази „откъснатост“ от света само толкова време, колкото изисква извършваната от тях дейност, без да търсят само-тата като някакво „бягство от живота“. -
Растежът на душата не се насърчава нито със задълбочени изследвания, нито с трупане на философски знания, нито с проучване на непознатите природни сили!
Човек може да се занимава усърдно с всички тези неща дори ако отдавна вече е загубил душата си!
Един ратай или хамалин например е не по-малко способен да постигне най-висок душевен растеж от най-ерудирания човек на науката, - не би могъл обаче да го постигне никой, който се измъква от задълженията на своето положение, въобразявайки си, че ще допринесе повече за растежа на своята душа, ако избяга от света и напусне професията и положението си в него! -
«Който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който я погуби, ще я запази за вечен живот!»
Тези не особено ясни слова означават между другото, че „бягството от света“ с цел да намерим душата си не може по никой начин да ни доведе до целта, че душевният растеж се постига всъщност там, където най-малко очакваме да го намерим: - сред кипежа на дейния външен живот. -
Да поощрим растежа на душата си можем единствено чрез практическото си поведение в живота на всекидневието! - Не съществува никаква възможност да служим само на душата си, като изключим всекидневния живот!
Проява на малодушие, леност или погрешно разбиране е да се измисля някакъв живот, посветен единствено на душевния растеж и обърнал гръб на света, като средство за постигане на онази цел, която земният човек може да осъществи само е постоянно единоборство със силите на този свят. -