Възможно е наистина чрез бягство от света да се активизират тленните, фини, флуидни сили на тялото, но никой не би могъл да поощри растежа на своята душа, ако не подлага всеки ден на нови и нови изпитания нейните сили, като преодолява съпротивата, създавана от „външния свят“, от дейността на всички, които го заобикалят! -
По време на земния си живот „Великият любещ“ също се е „качвал на планината“, или е търсил усамотение, за да се „помоли“.
Той казвал: «Искаш ли да се помолиш, влез в стаята си и заключи вратата.» -
Никога обаче не е съветвал да се бяга от всекидневието, никога той самият не е странял малодушно от кипящия живот на своето време и на своя народ.
Ял е и е пил същото, което са яли и пили другите, и се е веселял заедно с тях на празниците им.
Ходел е на гости при „грешниците и ми-тарите“, както и при ония, които се смятали особено набожни. - Споделял е трапезата и на книжници, и на бивши хетери. -
Навсякъде обаче остава „близо“ до „царството Небесно“, защото то е във самия него...
Той живее учението, което възвестява на своите ученици, -показва им, че душевният растеж се нуждае от живот и от дейност.
ДУХОВНО ВОДАЧЕСТВО
102
Безброй хора копнеят в наши дни за духовно водачество, безброй вярват, че живеят под напътствията на „духовни водачи“, докато всъщност са подвластни единствено на влиянието на сили, произтичащи от обширната област на „медиумистичните“ явления.
Налага се отново да се научим да „разпознаваме духовете“! -
Не всеки вътрешно възприеман глас е глас на духовен водач, глас на напътствие свише!
Днес са разпространени - и то много по-често, отколкото обикновено се предполага-определен тип медиумистични изяви, благодарение на които за лемурните обитатели на невидимата част на физическия свят е твърде лесно да задоволят потребността си да намерят признание в съзнанието на човека; те злоупотребяват със способността на своите жертви да пишат, като ту изключват контрола на мозъка, ту узурпират за своя употреба мозъчната им дейност.
Всеки може по принцип да стане спи-ритичен „медиум“, макар да съществуват огромни разлики между различните степени на това свойство.
При това няма никакво значение дали въпросният човек съзнателно иска да се „развие“ като спи рити чен медиум, или е убеден, че е много далеч от всякакви явления, приписвани на тъй наречения „спиритизъм“.
Всеки, който се доверява на „вътрешен глас“, изискващ пасивност от негова страна, - с други думи, стремящ се да го подчини на своите внушения, да го накара да вижда в тях подсказан съвет или дори вътрешно дадена заповед, се излага на опасността да се превърне в роб на тези лемурни същества, да стане спиритичен „медиум“ - той всъщност е вече такъв от момента, когато ръката му започне да пише „автоматично“, независимо от съдържанието на написания текст. Подигравайки се безжалостно със способността му да се контролира, тези междинни същества се стараят да му се представят винаги в съответствие с неговата собствена представа за света.
Набожният вярва, че е воден от „ангели“ и „светци“, едва ли не от „Христос“ или от самия „Бог Отец“, следовникът на съвременната „теософия“ се чувствува напътству-ван от велики „Махатми“, а други са склонни да смятат, че по този начин им се разкрива тяхното собствено „виеше Аз“, вечната им духовна същност, бликаща от божествения Първоизвор.
(Ще си позволя да спомена тук като знаменателен куриоз как нерядко самите засегнати са ми съобщавали за случаи, когато въпросните лемурни същества от междинните светове са намирали за уместно да внушат на жертвите си убеждението, че техният „духовен водач“ бил „Вф Yin Rb“. — Както виждате, човек може да бъде увенчан с почести, за които изобщо не подозира!
В един от тези случаи засегнатите изобщо не били чували името ми и тъкмо въображаемият им „духовен“ наставник ги насочил към моите книги. Отначало се стеснявали да ги потърсят в книжарницата, а когато се оказало, че автор с такова име наистина съществува, те естествено били абсолютно убедени, че се намират под моето духовно водачество...
Представените ми по-късно коментарии върху моите книги, произхождащи уж от самия мен и предадени чрез „духовното“ посредничество на медиума, не бяха всъщност лоши, но не можеха естествено да надхвърлят равнището на представите на автоматично записалия ги посредник.
В друг случай пък бях бомбардиран с най-непристойни писма, след като се опитах да разясня възникналата по спиритически път заблуда. По твърде любопитен начин ми бе най-сериозно заявено, че съвсем не съм бил „истинският“ Вф Yin Rb, „дълбоко почитаният Учител“, когото авторът на писмото познавал лично като свой „водач“ и който бил написал моите книги, - на всичко отгоре известна част от казаното отговаряше изцяло на истината.