Никога не би се старал да заслужи доверието му чрез „предсказания“ или други сведения от подобен род, не би посочил никакво „име“ и не би дал никакви съвети, отнасящи се до земни събития.
За търсещия това водачество ще бъде винаги само съпричастие във вътрешния живот на една постигнала съвършенство в Бога индивидуалност, съвсем точно съобразено със степента на чувствителност, постигната от напътствувания.
„Водачът“ ще бъде винаги при него, упражнявайки своето, така да се каже, „пасивно“ влияние, когато търсещият го „призове“ чрез поведението си, и последният няма изобщо да забележи неговото присъствие, щом сметне, че може да мине и без указанията му.
Той ще съпровожда търсещия като най-съкровен, станал едно с него приятел, разкривайки му се само чрез собствения си вътрешен живот в Духа, като „образец“ за търсещия, като излъчване на един духовен живот, въздействуващ единствено чрез своето съществувание и не изпитващ никаква потребност да си играе на въпроси и отговори. —
Който се стреми към такова истински духовно водачество, нека се въздържа от как-вото и да е любопитство относно външното битие на своя водач!
Нека търсещият избягва всякакви „въпроси“, отнасящи се до обстоятелствата в собствения му външен, земен живот и в живота на духовния му наставник, както и до други събития от външния свят!
Нещо повече, нека не поставя никога „въпроси “ дори за чисто духовни неща, а да изчака спокойно и вътрешно съсредоточен, докато не му бъде дадено да почерпи от най-съкровеното познание на духовния си Учител и така да получи осветление по въпросите, които са изглеждали неясни за него до този момент.
Истинският духовен наставникзнае, без да бъде питан, какво именно у търсещия се стреми към яснота, но от него се очаква също да държи сметка за времето и обстоятелствата, създаващи необходимите предпоставки, за да може търсещият да стигне до пълна яснота, защото не по всяко време и не при всички положения душата е способна да възприеме без изкривяване образа, който лъчите на духовната Светлина могат да запечатат трайно в нея.
Търсещият не бива да очаква духовно напътствие от страна на някой от Светещите на Прасветлината на тази земя, докато продължава самомнително да вярва в непогрешимостта на собствените си разбирания, пред чиято непоколебима „логика“ трябвало да сведе глава и самият водач.
На истинско духовно напътствие не бива да се надява и онзи, който се стреми към него просто така, между другото, а в същото време се намира тъй далеч от Духовното, че смесва реалния Дух с мозъчната акробатика, смята го за постижим и без водач и е по принцип готов да подложи очакваното наставничество на остроумен диалек-тически анализ. —
Само „който е от Бога, той слуша Божиите думи“, и сияйната пълнота на
„Словото “, което е „у Бога “ и което е „Бог“, може да стане достояние на една душа само ако в живота J се появи истински духовен водач. -
Дано моите думи, опиращи се на собствения ми опит и успели вече да помогнат на толкова хора, изтръгнат още много други от хватката на невидимите пипала, в която сами са попаднали!
Дано тези думи поведат колкото може повече узрели за това търсещи към истинско духовно наставничество!
А който смята, че онова, което трябваше да кажа тук, накърнява най-свети за него неща, нека засега ми прости и нека, с пълното съзнание за искреността на своите стремежи, дочака търпеливо деня, когато ще се отворят и неговите очи!
И за величавия Помазаникот Назарет се разказва, че бил многократно изкушаван от „дявола“.
Суровият пост предизвикал неочаквано у него „медиумистична“ нагласа.
Той обаче устоял на изкушението и от онзи ден нататък знаел как да „прогонва дяволите“, а те всъщност не са нищо друго освен тъкмо тези лемурни същества от невидимата област на физическия свят, за които бях длъжен да предупредя тук.
*
ОКУЛТИСТКИ УПРАЖНЕНИЯ
124
След като отмина модата на грубия философски материализъм и естествените науки не се разглеждат вече като единствено спасителни източници на познание, мнозина от онези, които навремето смятаха, че могат спокойно да оставят небесата на „ангелите и врабците“, започнаха да проявяват интерес към проблемите на свръхсетивното. От предишните си изследвания те са усвоили една доста успешна в онази област работна техника и това ги кара да мислят, че могат чисто и просто да пренесат тази техника, този „метод“, в съвършено различната по своята същност сфера на свръхсетивното.
Ала постигнатите по този начин резултати ги принуждават доста бързо да осъзнаят, че боравят с неподходящ за случая инструмент.