Тогава те или се отказват изобщо от изследванията си, убедени, че там, където техният инструмент се е оказал негоден, не може да се намери нищо реално, или продължават въпреки това експериментите си, на-
влизайки рисковано в невидимата област на физическия свят, която вземат за търсения от тях „Дух“. И понеже тя им предлага твърде оскъдни и съмнителни резултати, рано или късно те започват да ги подправят, като заместват със спекулативно мислене онова, за което действителността име останала длъжна.
В случая става все пак дума за хора, заслужаващи напълно сериозно отношение, но наред с тях все по-често се срещат и такива, които прибягват до рафинирано използване на привидна научност, за да пропагандират объркани мистагогски теории и да вербуват ревностни привърженици било на собствената си персона, било на някой грандоман, убеден, че не е бил достатъчно оценен заради предишните си търсения от действително научно естество.
От всичко, което са събрали от повече или по-малко достоверни литературни източници, те бързат да забъркат някаква „духовна наука“ и с това вълшебно питие наквас-ват устните си всички, които въпреки докторатите и лаврите си не са постигнали особени успехи на чисто научното поприще и виждат сега пред себе си едно поле, където могат спокойно и без какъвто и да е научен контрол да се подвизават по примера на почитания „велик учител“ и така да получат наготово славата на големи „посветени“, стига само да практикуват най-усърдно „упражненията“, предписани от господин „окултния учител“, разполагащ с богат избор за всеки, който го потърси. - „Упражнения“, заети от писанията на Игнатий Лойола, но - с не по-малка ловкост и безотговорност - и от най-съмнителни брошурки на всякакви окултист-ки драскачи от Изтока и Запада. -
Какво от това, че някой от „окултните ученици“ попада от време на време в лудницата, че клетите девици на почти каноническа възраст, тълпящи се около „окултния учител“, изпадат в истерия, че прекалено наивните вярващи гинат духовно и телесно!
„Тайната наука“ си иска своите жертви и господин окултният учител отдавна е възпитал верните си следовници да се нахвърлят като по команда върху нещастния заблуден, стоварвайки върху плещите му цялата вина за сполетелите го беди. Абсолютно недопустимо е някой от тях да дръзне да се усъмни в непогрешимостта на „великия учител“, защото иначе рискува да загуби собственото си привилегировано положение като кардинал на един такъв нов папа, а и цялата циркаджийска пантомима би могла да завърши твърде преждевременно.
Така „упражненията“ продължават да валят едно след друго и масовата хипноза става заразителна като магарешка кашлица, защото все още се срещат достатъчно дебе-локожи мозъци, способни да издържат всички тези процедури, а който наистина ги издържи, е завинаги имунизиран срещу всякакви възражения на здравия човешки разсъдък, срещу всяка сериозна психологическа критика във връзка с поведението му. Той не може вече да иска нищо различно от онова, което иска „великият учител“, а с присъщата си скромност последният иска само едно -да види целия свят в краката си, независимо с какви средства ще бъде постигната желаната цел.
Но да оставим сега тези клоунски номера, които нямаше да са възможни, ако времето не бе узряло за тях, ако нашата епоха не беше болна, безкрайно болна, до такава степен, че - не намерила лек за болките си при официалната медицина - в своята не-срета тя се втурва жадно към хаповете и мехлемите на шарлатаните.
Нека по-добре се спрем най-общо върху истинската стойност, която биха могли все пак да имат „окултистките упражнения“, тъй като дори вън от описаните по-горе кръгове има предостатъчно хора, очакващи всевъзможни неща от подобни „упражнения“ и измъчващи себе си с най-абсурдни церемонии и душевни акробатики с надеждата да погодят по този начин номер на вселенския порядък и да усвоят „вълшебството“, - или поне да станат мъдри като змията в рая, която, както е известно, знаела как да станем „като богове “. Доверчивите им ученици явно не били отхапали „както трябва “ от прочутата ябълка и затова урокът не довел съвсем точно до очакваните резултати. -
Винаги е така с тези „упражнения“: -не бива да се пропуска ни една подробност, иначе се получава точно обратното на онова, което човек е искал да постигне, а това вече е много лошо.
Така казват всички велики „адепти“ на магията, които всъщност са неспособни да помръднат и най-малката сламка по начин, различен от общопознатия, но са усвоили всички ритуали, церемонии, заклинания и упражнения, с чиято помощ щели да заставят космичните закони да извият весело хоро под звуците на тяхната свирка.