С други очи ще четеш тогава текстовете, разказващи за него, и у теб ще изчезне всяко основание за съмнение. -
Ако си един от вярващите в древните доктрини, изградили своите храмове върху неговото учение, и умееш правилно да четеш, сиянието му ще озари тъмните им сводове и доста догми, които са тегнели като непоносимо бреме върху плещите ти и които не си дръзвал да свалиш от боязън да не извършиш светотатство, ще се превърнат за теб в любим товар, - в скъпоценност, от която никога вече не би пожелал да се лишиш. -
В тази книга ще разбереш откъде съм научил онова, което ти предлагам тук, - и ще се сдобиеш със знание, основаващо се единствено на истината и защитено от всяка заблуда!
Не желая да те отчуждавам от твоята вяра и наистина почитам свещените потири на олтарите; - искам обаче да изпълня вярата ти със съдържание и да отприщя отново водите, бликащи от неизчепаеми извори. -
И така, вземи тази книга и нека думите J ти донесат благодат!
А ако някои неща ти се сторят отначало чужди, пази се от вземане на прибързани решения!
Ще ти се наложи да препрочиташ по-често тези страници, докато не се отпушат затрупаните кладенци на твоята възприем-чивост и живите води не излязат отново на светлина от изначалните дълбини на твоето същество!
Не забравяй, че много векове са хвърляли „боклуците“ си в твоите кладенци и че единствен ти самият можеш да ги почистиш от всички тези отпадъци. -
*
«Глупците се мислят за големи, кога-то успеят да ^адми^ат другите, мъдрецът обаче се прави ^а малък, за да може сам себе си да ^адми^е.»
МИСТЕРИЯТА ^А ГОЛГОТА
20
По времето на КонфуДзъ в Средищното царство живял един чутовен мъдрец, когото наричали ЛаоДзъ.
КонфуДзъ, великият учител, който разяснявал законите на щастливия живот, чул за него и решил да го посети. Като се върнал от това посещение, КонфуДзъ не проронил в течение на три дни нито дума, а това нап-раво смаяло учениците му.
Накрая Дзъ Гун набрал смелост и запитал учителя защо неспирно мълчи.
А КонфуДзъ отвърнал и рекъл:
«Щом забележа, че някой прибягва към мисълта си, за да се измъкне от мен като литнала птица, то аз пускам след него моята като изстреляна от лък стрела.
Неизбежно улучвам такъв човек и той ми се покорява. -
А опита ли се да ми се изплъзне като бързоног елен, то аз го преследвам като ловджийска хрътка, неизменно го настигам и го повалям на земята. -
Ако пък реши да ми се откопчи като устремила се към дълбините риба, хвърлям въдицата си, улавям го и го подчинявам на своята власт. -
Ала дракон, който се издига в облаците и витае из въздуха, - него не е по силите ми да преследвам!
Видях ЛаоДзъ и той е като дракона!
Докато говореше, устата ми остана зяпнала, - така и не можах да я затворя. -
Отудивление езикът ми излезе от устата, -така и не успях да го прибера. -
А душата ми изпадна в смут и още не може да намери покой!»
Тези няколко думи, съхранени в китайските ръкописи, говорят достатъчно красноречиво за неимоверното впечатление, което духовната мъдрост на ЛаоДзъ е оставила у КонфуДзъ. Наистина той също бил по своему мъдър, но владеел само царството на интелекта, докато духовната родина на Лао
Дзъ се издигала високо над всяко интелектуално познание. -
Разправя се, че към края на живота си, вече в доста напреднала възраст, ЛаоДзъ напуснал своята страна и се отправил на Запад, -натам, където някога получил първите си уроци...
В приписваната на перото му книга „Дао дъ дзин“ могат да се намерят най-съществените елементи на неговото учение.
Посочвано е, и то не без известно основание, колко близо стои това учение до ученията на питагорейците и до философията на Платон. Приемало се е дори за правдоподобно, че ЛаоДзъ е черпил от древната мъдрост на египетските мистерии, и на тази основа са били скалъпени най-невероят-ни хипотези.
Както почти винаги в подобни случаи, във всички тези предположения има някакво зрънце истина, тъй като ЛаоДзъ, предизвикал такова удивление у най-големия светски мъдрец на своето време, е бил един от малцината действуващи Майстори на онази духовна Общност, наричана символично „Бяла ложа“, на която всички древни мисте-рийни култове, и Питагор и Платон, дължат най-доброто в себе си. -
Макар тази духовна Общност да е действувала като такава от незапомнени хилядолетия само по духовен път и в най-пълна скри тост, в отделни, изключително редки периоди някои от нейните членове са живели „сред света“, готови и решени да дадат най-високи духовни напътствия и чрез устното и писмено слово. Един от тези премал-цина е бил и ЛаоДзъ.