Не е трудно да се струпа огромна библиотека с произведения, посветени на „магията“, - както запазени от древността, така и тиражирани в по-ново време, но покажете ми макар и един-единствен от въодушевените почитатели на тази литература, който да е успял - действително и издържащо всяка критика-да постигне кой да е от резултатите, обещавани там с цял куп мистериозни детайли на новопосветените, стига само да следват точно указанията, за които авторите им твърдят, че те самите са пожънали успех с тяхна помощ. -
Всички общо взето доста разумни глави, които са допуснали подобни четива да им размътят мозъка, без да постигнат какъв-то и да е друг резултат, просто не били изпълнили „правилно“предписаните им упражнения. -
Ала Помазаникът от Назарет бе казал навремето: «Ако имате вяра колкото сина-пово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттуктам, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.»
По-нататък следват други негови думи със същия смисъл: «Да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.»
Той също имал ученици и те го молели: «Усили у нас вярата!»
Ето ни най-после при живеца на истинската магия, на практическата премъдрост наДуха!
И тук има „упражнения“, но те са от съвсем различно естество и всички, които ги практикуват, са стигнали с тях до напълно осезаеми резултати, - но в случая не става въпрос за „окултистки“ упражнения, колкото и забулена в тайни да остава тяхната сфера. Занимаващият се с тях няма нужда нито от церемонии, нито от ритуали, не се нуждае нито от заклинателни формули, нито от екстравагантни призиви, въпреки че действува чрез „магията на словото“ и именно чрез нея стига до „Прасловото“, в чието „Име“ върши всичко.-
Това „Име“ обаче не е дума от някой език, която да се скандира по някакъв тайнствен начин, а възвишената сила, наречена от евангелския Учител „вяра “, и тайнственият „изговор“ на „Името“ е всъщност изкуството на всички изкуства: - изкуството да преживеем това „Име“ е самите себе си.
Всички „упражнения“ на тази истинска магия имат една-единствена цел - да ни помогнат да изживяваме вярата в себе си. Те не ни учат на „окултни изкуства“, не се стремят да направят от нас мними „ясновидци“ или факири.
Макар истинските духовни упражнения да са, от една страна, по-лесни, от друга страна, те са в известен смисъл по-трудни за изпълнение от така наречените „окултистки “ упражнения, тъй като за разлика от тях изискват не само траеща часове „концентрация“,
но и целия човек, цялата му ежедневна дейност, всичките му постъпки и помисли; - те очакват да се появи „нов“ човек от материала, който е служел досега за изява на „стария“, без този процес на преобразя-ване да оставя след себе си ненужни отпадъци.
Всичко, което е служело дотогава за разгръщането на живота, трябва да се откаже занапред от себе си, за да заживее чрез „вярата“. -
Колко погрешно се разбират думите за „вярата“, когато се приема, че необходимият е този случай обрат, който трябва да направи човека способен да живее във „вяра“, представлявал някаква „промяна на мнението“, бил свързан с „вярване“ или „невяр-ване“ в общоприетия смисъл на думата по отношение на определени текстове от „свещените“ книги, - зависел от отхвърлянето или приемането на дадени теологически твърдения! -
Който „вярва “, той е наистина „блажен“, но съвсем не защото смята за правилно едно или друго метафизично учение, а защото е усвоил изкуството да използва силата, за която става дума тук, защото живее от „вярата“, от силата на „Името“, което е Слово, което е „у Бога“ и което е „Бог“!
„Вярва “ истински онзи, който има „вяра“, също кактожив може да бъде онзи, който има живот.
На полето пред теб лежи ряпа. Ако те хипнотизирам и те принудя чрез внушението си да „повярваш“ (този път не в общоприетия смисъл на думата), че не си в състояние да извадиш ряпата, ти напусто ще се мъчиш, без дори да я помръднеш от земята. -
Освободили те обаче от хипнотичната обвързаност, ти с лекота ще извадиш същата тази ряпа и ще се надсмееш над всеки, който би се усъмнил в способността ти да сториш това, защото сега ти вече не само вярваш (в общоприетия смисъл) в правилността на изречението „/йога да извадя ряпата от нивата“, - в него си вярвал, тоест смятал си го за правилно, и докато си бил под хипноза, въпреки внушенията ми в обратното, иначе не би се и опитал да го направиш, -сегати си „повярвал“ истински, с други думи, почувствувал си в себе си сила-тара извадиш ряпата и тази сила, благодарение на която наистина можеш по всяко време да извадиш пословичната ряпа, не е нищо друго освен изискваната от евангелския Учител „вяра “. Най-добре е естествено тя да се приложи за нещо по-важно от тази клета, използвана до втръсване в нашия пример ряпа! -