Въпросната „вяра“ не е придобитата от опит увереност, че можеш да направиш нещо, а силата, с чиято помощ наистина можеш да го направиш!
Има една неизразимо тънка ирония в двусмислените думи, с които Учителят от Назарет се обръща към неверния Тома: «За-щото ме видя, Тома, ти повярва (убеди се, че разказаното от другите е вярно); блажени, които не са видели (които нямат придобита от опит увереност), и все пак са повярвали.» -
Чудесна игра на думи от страна на Учителя с думата „вяра“: отначало той я използва в общоприетия смисъл, за да загатне накрая за възвестяваното от него години наред Учение. -
Независимо дали тази фраза е „исторически“ вярна или не, тя показва по-добре от много други по какъв майсторски начин е давал напътствията си Учителят, колко умело е насърчавал остроумието на своите ученици, без да се отказва от играта на думи и иронията.
Цитираната фраза съвсем не е единствената от този род-немалко думи, носещи същия отпечатък, са давали с течение на времето повод за ожесточени догматични спорове...
Как обаче се отнася възвестената от него сила, която той с достатъчно сериозни основания нарича „вяра“ въпреки съществуващите опасности от недоразумения, към целите, преследвани с помощта на „окултист-ки“ упражнения?
Нужно е преди всичко да се разбере, че съществуват два коренно различни вида недостъпни за земните сетива сили в зависимост от сферата на живот в универсалното Битие, към която принадлежат.
В своята област всяка от тях е „единствено реалното“, залегнало в основата на всички явления, - всяка от тях стои в собствената си сфера с една степен по-ниско от онова, което се опосредствува чрез нея.
Когато казвам, че в своята област тези сили са залегнали е основата на всички „проявени светове“ (а те са както физически, така и духовни), бих желал това да се разбира в смисъл, че в основата на всяка картина, независимо какво изобразява тя, лежат боите, че боите като материал са „единствено реалното“ в нея, макар изобразеното с помощта на тези бои да е в състояние да даде израз на една далеч по-значима действителност, която обаче мога е случая да осъзная единствено посредством материалния носител боите. -
Така и целият физически космос е достъпен за нашето съзнание само защото в основите му са залегнали -„единствено реални“ зад всички проявени форми - окултните сили на физическата природа, защото, като част от тази природа, посредством тялото си ние сме на свой ред една от тези физически окултни сили и в това на пръв поглед тъй „грубо“ тяло притежаваме инструмента на фините, флуидни телесни сили, който повечето хора отъждествяват с душата, макар той да съществува и у другите животни на тази земя, при все че предлаганите от него възможности се намират у тях на съвсем друго стъпало на развитие. —
Както целият физически космос се проявява единствено като действие на физическите окултни сили, така и духовните све-тове се проявяват само чрез действието на реално-духовните окултни сили, а те от своя страна - разглеждани сами по себе си - не са нищо друго освен царството на вътрешно раздвижената душа, заемащо средно положение между физическото проявление на света и духовните проявени светове.
Ние възприемаме физическия свят и можем да се „осъзнаем“ в него само защото сами сме една от неговите физически окултни сили и носим в тялото си фините флуидни сили на този свят, - по същия начин можем да възприемаме духовното и да се осъзнаем в Духа само защото самите ние сме същевременно една от духовните окултни сили и носим в себе си един духовно-окултен, или с други думи, душевен организъм, без който така и нямаше да сме способни да възприемаме духовните светове, чиято „субстанция“ са тъкмо тези душевни сили, - без който така и нямаше да можем да се осъзнаем в Духа.
Когато някой се занимава с онова, което всъщност се разбира под „окултистки упражнения“-тук спада всичко от така наречената в Индия „Хата-Йога“, както и много други неща, практикувани още от древността и у нас, на Запад, -той си служи единствено с фините, флуидни сили на тялото, въздействува по този начин единствено върху окултните сили на физическия свят, и по този начин, съгласно непоклатимите закони на физическия космос, става слуга и пленник на съществата, чието поле на изява е в невидимата област на физическата природа. Той неизбежно се превръща в „обладан“ -„продава душата си на дявола“, както гласи народният израз, - тъй като същинската душа, окултният духовен организъм, се уврежда в същата степен, в каквато фините флуидни сили на тялото попадат във властта на тези същества, намиращи се отвъд всяко зло и добро и лишени от всяко чувство за отговорност и морал. -