У него настъпва едно разпиляване, една постепенна дезинтеграция на всички истински душевни сили, които би трябвало да изградят индивидуалния, вечен душевен организъм и спрямо които фините флуидни сили на тялото следва да играят само подчинена роля.
Наистина човек може да развие в себе си удивителни способности с Хата-Йога и други подобни „упражнения“, при които немалка роля играят някои специални дихателни техники, съчетани с пост, полово въздържание, вегетарианство и прочие, ала така той никога не би се доближил до световете на Духа. Нещо повече, с подобни действия той сам си затваря портата към царството на субстанциалнияДух и никоя земна сила не е в състояние да му я отвори отново по време на този земен живот.
Цяло щастие е, че тези „упражнения“ не са все пак толкова лесни за изпълнение, колкото си въобразяват чираците-магьосници, и че най-действените методи от този вид - макар и известни на някои азиатци - са почти непознати, поне в западната част на земното кълбо.
Мнозина от устремените към овладяването на „окултни сили“ търсещи се отдават на опасна игра, но въпреки всички усилия те за щастие не я играят „както трябва“, а разпространителите на подобни „упражнения“ може и да са „подочули нещичко“, но за доброто на човечеството основното е останало все пак скрито за тях. -
Дори ако - благодарение на някакво особено „благоприятно“ стечение на обстоятелствата - практикуващият такива „упражнения“ клетник постигне известен успех, единственото му постижение с помощта на същества, от които би изпитал ужас, стига да можеше да ги види такива, каквито в действителност са, се свежда до усвояване на няколко окултистки фокуса (реализирани обикновено за сметка на ближните му!) или до изпадане в най-нелепи заблуждения, причинени от тези паразити.
Става въпрос за своего рода активен „спиритизъм“, ако медиумистичната дейност на „спиритистите“ се определи като пасивен „спиритизъм“.
Краят на поелия веднъж по този път човек не е никога отраден - обикновено той е далеч по-печален от края на повечето „медиуми“.
Достатъчно съм говорил за това на други места...
В пълна противоположност както с методите, така и с резултатите от подобна практика в сферата на окултните сили на физическия свят, стои боравенето с магическите сили на Духа, използването на душевните сили за истински магически дела.
Още у Хелиодор, в третата книга на романа му „Етиопска история“, оценяван високо и в литературно отношение, намираме следния пасаж, свидетелствуващ за най-дълбока мъдрост:
«Има една магия, разпространена сред простолюдието, която ходи, ако може така да се каже, винаги ниско до земята и е слугиня на призраците, занимава се с телата на мъртъвците... Затова пък другата е истинската премъдрост, с нея ние, жреците и пророците, се занимаваме още от малки. Тя е насочена нагоре към небето, защото се сношава с Боговете и е съпричастна с естеството на висшите същества...»
Кой би могъл все още да се съмнява на какъв вид магия е учел величавият Учител от Назарет! —
И дадените от него указания за овладяване на тази истинска магия водят, стъпало по стъпало, към висините.
Достатъчно е да прочетем „Проповедта на планината “, за да сме наясно кои общи „подготвителни упражнения “ смята той за крайно необходими; а търсим ли „упражнения“ за напреднали, всяка от неговите притчи е равностойна на цели томове, да не говорим, че на своите същински ученици той съвсем недвусмислено заявява:
«Вам е дадено да узнаете тайните на царството Небесно, а на другите се говори само с притчи.»
В притчите си той посочва онова, което единствено е нужно като „упражнение“: нагласа на съзнанието към трепетите на душевните сили и поставяне на волята в услуга на получените от тях импулси.
А на истинските си ученици показва и начина на действие на духовните закони.
На тях той показва защо трябва да постъпват така, както препоръчват притчите.
На тях обяснява и как да гонят „нечистите духове“-онези междинни същества от невидимата част на физическия свят, - ко-гато те нанасят ущърб на душата.
Така - ту разбран, ту погрешно изтълкуван от слушателите си - той дава на своите ученици не един урок по мъдрост, който може „да бъде разкрит“ на младенците и невежите, но си „остава недостъпен“ за всезнайковците и надутите. -