Понякога те възпроизвеждат тези образни представи непокътнати, така че не е никак трудно да се установи откъде са задигнали своята плячка.
Най-често обаче съшиват „творбите“ си от струпани на едно място разнородни фрагменти, независимо дали става въпрос за мисловни „откровения“, или за медиумис-тични картини и рисунки.
Нужно е в тази област да се прокара много ясна граница между художествено творчество и медиумистична дейност, иначе ще изпаднем в едно направосатанин-ско объркване на понятията.
Моето сигурно познаване на обсъжданите процеси ме задължава да посоча истинското положение на нещата, още повече че и от този вид обсебеност от лемурни същества твърде често се прехласват като от „милост свише“, докато настоящата книга има за цел да направи съвсем ясно разграничение между неща, които никога не могат да бъдат съчетани! -
*
ПРИ ИЗВОРА НА ЖИВОТА
162
Налага се да свидетелствувам за истината чрез все нови и нови образи, за истината, която не може да бъде схваната без образи и символи, понеже тя е Действителност, Праначало на нещата, извор на целия живот! -
Нищо в наши дни не противодействува на повсеместното объркване на духовете.
Всякакви свидетелства за едно или друго вътрешно преживяване се изваждат на бял свят от мухлясали гробници и прашни библиотеки и се тикат като оракулски заклинания в треперещите ръце на търсещите.
Отвсякъде търсещият поема каквото му се предлага и каквото успее да намери. Прекарва трескави нощи над обемисти фолиан-ти, в джобовете си носи като скъпи реликви брошурки от най-съмнително естество, вслушва се със страхопочитание в мъглявите слова на непризвани учители и вярва, че по този начин ще намери все пак един ден пътя, който води до Извора на живота!
Главите са натъпкани с най-нелепи хи-
мери, родени от авантюристични мистаго-зи; една повече от странна „наука“ за неща, които не могат никога да станат предмет на научни изследвания, се перчи с устно и писмено слово пред слисания свят, арсеналите на човешкото суеверие от всички времена се преравят и изпразват, отвратителни призраци се изваждат отново на мода!
Цялата тази бъркотия се подхранва обаче от изгарящия копнеж на свитите до изне-мога сърца и мнозина от тичащите в опиянение след поредния панаирджийски пророк са дошли тук само защото за нищо на света не искат да пропуснат нещо, което би могло да даде правилна насока на хаотичните им търсения...
Далеч не най-лошите от тях стават по този начин жертва на безотговорни объркани глави и нагли дърдорковци!
Очите на някои от водените за носа се отварят все пак навреме и те, възмутени и засрамени от себе си, виждат най-после, че са се оставили в ръцете на „водачи“, които сами не знаят пътя, - нещо повече, че са вървели след хора, чиято последна грижа всъщност е била да ги водят и които, прозрели хитро глупостта на ближните си, са замитали ловко най-примамливата стръв, за да уловят търсещите в своите мрежи.
И сред читателите на тези мои думи сигурно има немалко хора, претърпели подобно горчиво разочарование!
Но въпреки разочарованията си те навярно предугаждат, че все лактрябва да има път, по който биха могли наистина да стигнат до така горещо жадуваната цел.
За тях преди всичко се отнасят тези мои думи!
Който е решен, макар и разбрал по-грешността на всички следвани от него пътища, да не отстъпва в усилията си, докато не открие онова, към което е устремена душата му, той може да намери пътя към от-
критите простори, тясната пътека, извеждаща към субстанциалната Светлина!
Много пъти досега съм посочвал този път, посочвам го отново тук за всички, които са решени да го намерят.
Невъзможно е по него да се върви без водачи, защото той води през гъсти джунгли, където изключително опасни странични пътеки примамват лековерния странник, -води през пустини, където следите изчезват веднага под наветия пясък, така че пътят трябва да се прокарва наново за всеки търсещ. -
Не само глупаво, но и самонадеяно от страна на търсещия е да вярва, че е способен да различи истинския път, осланяйки се на собствената си преценка!
Глупаво и самонадеяно от негова страна би било и да си въобразява, че може да постигне върховната си цел, без силите му да са издържали преди това изпитанията, очакващи го на всеки отделен участък от неговия път. -
Глупаво и самонадеяно най-после е да се надява, че ще постигне в себе си своята висша цел, съзнанието за единение с Пър-воизвора на всеки живот, без помощта на онези, които са стигнали вече до тази цел.—