Така той би заприличал на алпинист, който, тръгвайки от равнината, иска да стигне до най-високия планински връх, без да е изкачил заобикалящите го предпланини, а едва от тяхното било може да му бъде показан верният път към горещо жадувания Връхна върховете.
В ушите на лишените от критично чувство хора може би звучи доста смело, когато някой заяви, че/между него и неговия Бог не бивало да „застава нищо “, ала уж „почувствуваният“ по този начин „Бог“ е един лъжовен Бог, едно създание на собственото въображение, чиято реалност не отива по-далеч от реалността на коя да е образна представа. -
Такъв „Бог“ може наистина да дари за известно време утеха на повярвалия в него благочестив мечтател, - може дори да събуди в него сили, затвърждаващи още повече илюзията му, че застава тук лице в лице с Първоизвора на всеки живот, но във вечно непреходната Действителност поробен „Бог“ е само един мираж, неспособен да промени каквото и да било в реалните дадености на тази абсолютна Действителност. -
Човек, който се задоволява с подобно въображаемо преживяване на Бога, има още по-малки изгледи да намери един ден в себе си своя „жив Бог“ от така наречения „атеист“, отричащ „съществуването“ на Бога в повечето случаи само затова, защото е прозрял така или иначе благочестивата заблуда, обзела оногова, който си мисли, че е „на ти“ с „Бога“, докато всъщност се кланя само на един роден от фантазията му образ. -
„Атеистът“ всъщност е съвсем прав, ко-гато отрича съществуването на подобен Бог, и единствената му грешка се състои в това, че уличил веднъж фантом а като фантом, той се отказва изобщо да търси Действителността. -
Все пак на него може да му е отредено да преживее един ден истинския, жив сам в себе си Бог, докато на вярващия, обвързал се със сътворения от самия него мним Бог, много рядко се удава да се отърси от собствените си вериги.
Съществуват обаче и други възможности за заблуда, жертва на които са станали вече немалко търсещи.
Нека поговорим сега за една от основните възможности, играеща повече или по-малко опасна роля в живота на повечето „мистици“.
Всеки човек може, без каквото и да е напътствие, без каквато и да е помощ от страна на духовно пробудени водачи, да съзре в себе си една духовна Светлина, образа на една пламтяща звезда, за която монасите от Атон така и не намерили по-подоба-ващо название от „свещената Светлина на Божеството“.
Ала не само монасите от Атонските манастири, но и много други мистици и търсещи Бога душ J са се изкушавали в заблудата да виждат в тази светлина несъмнено доказателство, че душата им се е съединила с живия Бог.
Всъщност преживяното от тях е било само помътен отблясък от собствената им най-висша форма на живот; - въобразявайки си, че са намерили Божеството, те са се превърнали в обожатели на самите себе си...
В себе си те са съзрели само онази форма на живот на своя Дух, която може да се пробуди за вечно сияние едва тогава, когато „живият Бог“, преливащ от сила и реалност, я превърне в трон на своето великолепие, когато подготви собственото си „рождение“ в човека от тази земя „като син на девица“, - „рождение“, възвестено от стоящите на „нощна стража“ „пастири“ и почетено от „мъдреците от изтока“, първосвеще-ниците от „вътрешния Изток“, съзиращи „звездата“, просиявала всеки път над „яслите“, където „сред лишени от разум животни“ се ражда Царят, който ще „спаси“ Из-раил.
Мнозина говорят с опиянение за своето „новорождение“, - за съкровената „близост“ на душата им с „Бога“, - за „духовното бракосъчетание“ с „небесния жених“, -- мнозина вярват, че делото е свършено и състоянието на „нирвана“ е постигнато, -докато всъил^ост са съзрели в себе си само образа на „пламтящата звезда“, неспособна да засияе вечно без онази сила, която единствено „Прасловото“ може да дари и която никой никога няма да постигне, ако не тръгне по пътя, разчистен за падналия син на Духа благодарение на подготвителната работа на самото „Праслово“.
Ние, хората, не сме изолирани един от друг в живота! Всички дължим съществуванието си на действието на една вечна съзидателна сила и затова сме свързани помежду си с хиляди тайни нишки.
Към каквото и да се домогваме, - нито един от нас не може да го осъществи без другите и тъкмо в хармоничното взаимодействие между отделните индивиди се постигат всички велики цели на човечеството. -
Искаме ли да постигнем нещо на всяка цена сами и без помощта на другите, с това само доказваме, че все още не разбираме себе си такива, каквито всъщност сме и как-вито от веки веков сме били преди своето „падение“. —