В този случай ние неминуемо кривваме встрани, дори ако се стремим с най-чисто сърце и с най-добра воля към възвишените си цели...
Така и най-високата, сублимна цел на човека - да преживее съединението със своя, изпълнен със сила и реалност „жив
Бог“, - си остава завинаги непостижима за него, ако си въобразява, че може да мине без водачеството, което вечната премъдрост и милост са му отредили с любов.
Той се нуждае от това водачество, защото такъв е законът е космичния живот на Цялото, и няма да загуби нищо от собствената си стойност заради това, че се моли за помощ, както няма да прибави към стойността си и онзи, комуто е вменено в дълг да оказва духовна помощ, тъй като и на него е трябвало навремето да се помогне, преди да стане на свой ред способен да дарява помощ на други. -
Така едната ръка постоянно подава на другата онова, което сама е получила някога, и никой не гребе единствено от себе си онова, което има да даде на другите!
Единствено от сияйното „Праслово“ се струи „по цялата земя Словото Господне“ и ражда във всички времена Светещите на земята, способни да донесат на своите не-пробудени все още братя Светлина в мрака. Ако даден човек не е бил подготвен за това - много преди да се роди на тази земя като син на своята майка, - след „падението“ той не би могъл да улови без помощ онази Светлина, която блика единствено от „Прасловото“ и която не позволява никому да се превърне в „Слово “, ако хилядолетия преди земята да му предложи убежище в тялото на животното, не е поел доброволно тъй тежкото за един земен човек бреме. Изключително рядко се среща някой, който да е претърпял „падението “ и да е готов, от състрадание и жалост към земното човечество, да се нагърби все пакс подобен товар.
Само подготвеният по този начин да стане „Слово“ има правото да напътс-твува своите ближни, когато опира до най-висшето Учение, и винаги досега човечеството е получавало такова автентично Учение от устата на Учители, чието слово се корени у Бога.
Нито един-единствен от човеците, които земята е носила и кърмила от хилядолетия, не е завоювал най-високата си цел, нито един не е постигал съзнателно единение със своя „жив Бог“без духовната помощ на призваните от „Прасловото“ Учители!
Единствени те заслужават доверие, -а дали действително пред нас стои някой от тях, по този въпрос гласът на сърцето не допуска никакво съмнение, стига да не е над-викван от лъжовни учения, които ние, надвити от едно измамно изкушение, сме прегърнали навремето, без да ги подложим на предварителна проверка.
Не чудесата могат да легитимират някого тук и никога един истински помагач на своите братя не би се пъчил с факирски фокуси.
Може наистина да се случи той да владее сили, изглеждащи „свръхчовешки“ и „чудодейни“ в очите на повечето хора, - но и в този случай подобни „знамения и чудеса“ са само вторични, съпътствуващи неговата дейност явления, обусловени между другото от особена предразположеност на пси-хо-физическия му организъм, -такива действия обаче никога не доказват, че пред нас стои един призван Учител.
Акредитивите на действително упълномощения помагач могат да се намерят само в най-съкровените дълбини на оногова, който търси помощ, - дълбини, неизмерими с никакъв отвее и недостъпни за никакви злободневни мнения и предразсъдъци на мисълта.
Онзи, който, поставяйки на проверка думите на Учителя си, търси отговор в тези дълбини на своето същество, без да се поддава на заблудата на самосъздадени учения и без да робува на разни мнения, - няма никога да бъде излъган от фалшиви учители.
Той ще бъде заведен до Извора на живота, до онази „Прасветлина“, която познава себе си като „Праслово“ и която „изрича“ от веки во веки своите „Слова“ в облика на живи духовни същества.
Както поетът извайва песни, епопеи и химни от думи на човешкия език, така „Пра-словото“, изхождайки от присъщата си съзидателна сила, извайва от своите „Слова“ вечните си хвалебни песнопения в облика на несметни йерархии от духовни същества, чийто последен „акорд“ са Братята от „Бялаталожа“. От незапомнени времена тя полага неуморни усилия да пръска Светлина по тази земя и единствени нейните членове са упълномощени от Духа да свиде-телствуватзанего, изхождайки отнай-сък-ровено вътрешно „знание“, от най-дълбок собствен опит.
Така от „Словото“, което е „Бог“, от са-моизричането на вечната „Прасветлина“, се струят всички лъчи, стремящи се да хвърлят Светлина върху земята!
Това изглежда непонятно или съмнително само на онези, които са все още лишени от каквото и да е вътрешно прозрение в извисеното над всяка възможност за описание Битие, познаващо себе си в своя най-висш