облик като „Бог“. -
Трябва да знаем нещо за степените на този вечен Живот, за неговите форми на съществувание, ако искаме да стигнем до по-дълбоко разбиране за истинската същност на „Бога“ и за това, как живият, действителен Бог, зачеващ до безкрай себе си, се изтръгва от собственото си Битие във вечно подновявани форми на съществувание.
Трябва да знаем какво отличава Него, царуващия над всички висини и бездни, тъй като обхваща в себе си всичко, което е, -от тъй често бленувания в най-невероятни образи „Бог“ на човешкото въображение. -
Нерядко се казва: „Всичко е Бог!“, „Във всеки атом на този свят на явленията трябва да виждате Бога!“, „Целият външен свят е само привидност и всички неща не са всъщност неща, а Бог!“ -
Подобен начин на изразяване е, разбира се, допустим и ако се постараем да разберем правилно горните думи, те могат да се приемат като истина, макар тази истина да търпи твърде рисковани тълкувания.
Така или иначе подобна игра на думи не помага с нищо на човешкия дух да разбере по-добре нещата.
Искаме ли да стигнем до виеше познание на истината, то нещата - при все че не са онова, което изглеждат - трябва да си останат за нас само неща и ние не бива да ги превъзнасяме и обожествяваме. -
В противен случай към една форма на проявление на вечния Живот, из който Божеството вечно твори нов облик на самото себе си, рискуваме да се отнесем с божествени почести само защото тя надхвърля всяка човешка способност за разбиране и да останем приковани към такова равнище, на което ще ни бъде невъзможно да срещнем един ден действителното „Божество“в неговото сияйно величие.
Този вечен Живот, който е „храна“ на Божеството, се манифестира трикратно във всяка от своите проявени форми: - като физическа „всеприрода“, като сфера на вътрешно раздвижената душевност и като царство наДуха!
Никакъв „творец“ не е „създал“ нито една от тези три сфери!
Всичко е само форма на проявление на единия, вечен Живот, който-извисен и над трите проявени форми - кристализира себе си във висшето си съзнание като „Прасвет-лина“, като виеше въплъщение на онова, което човек е способен, разтърсен до най-дълбоките си недра, да усети в себе си като Пър-воизвор на всеки живот, - като свой жив „Бог“.
Първопричина на самия себе си във всичките си форми на проявление, този вечен Живот намира осъществление на висшето си Битие едва след като се извиси над всички проявени форми и макар всяка от формите му на проявление да е единосъщ-на с него, тя служи само като един вид океан на обновление. Черпейки от него, вечният Живот непрекъснато зачева себе си благодарение на собствената си сила, която сам на себе си е дал. -
По този повод е казано: „Като храна е създал Брахма този свят“ - ала не бива, повлияни от един екзотеричен начин на мислене, да си представяме в случая някакъв създател и неговото създание, тъй като цитираният пасаж от Ведите говори на зналеца несравнимо повече. Той му разкрива дълбоките бездни недействителността, разкрива му вътрешно присъщия закон на себезаче-ването на „Брахма“, същността на единното, абсолютно Битие, което е самГпо себе си вечен Живот и което в своите форми на проявление служи като „храна“ на своето виеше, всеобхватно себепознание като „Божество“...
Силите, вътрешно присъщи на проявените форми на вечшя Живот, действуват в изначалната си творческа плодовитост като физическа всеприрода, моделирайки едни форми и разрушавайки други, за да изваят на тяхно място нови.
По всяко време в космоса възникват светове, а други се разпадат на прах, никога обаче не е имало „начало“ на Вселената, никога не може да има „залез“ на онова, което самГ1 по себе си е Живот, което в самото себе си се изявява съзидателно като живот, обхващайки за вечни векове в себе си раждането и отмирането на всички светове. -
В тази форма на проявление на вечния Живот има силови центрове, които никакъв микроскоп, никакъв изследователски инструмент, колкото и усъвършенствуван да е той, не може да направи достъпни за човешките сетива, - там има и невидими носители на интелигентност от най-висок порядък, чиито способности превъзхождат и най-силно развитата човешка мисъл, както мисълта на един философ от ранга на Спиноза или Кант превъзхожда по своята сила мисълта на негъра от джунглата.
Същевременно обаче в тази форма на проявление на живота има и невидими същества, лишени дори от „разума“ на онези животни, които човекът използва като впрегатни добичета.
Ала всички тези невидими същества съвсем не са от „духовно“ естество, -дори в своите най-висши форми те съвсем не са „безсмъртни“, при все че индивидуалната продължителност на живота им може да възлиза на хиляди години. —