За най-високо поставените от тях - в много култове на древността те са били почитани като „Богове“ - не съществуват никакви „загадки“ на природата.
За тях, които са отначало докрай интелект, всичко съставляващо физическата -както видима, така и невидима-форма на проявление на вечния Живот е разкрито до най-малките си подробности.
Ала всичко, което се простира над границите на тази проявена форма - цялото не-избродно царство на вътрешно раздвижената душевност и царството наДуха, - е за тях едно абсолютно нищо. —
Те не познават никакво „Божество“ и се отнасят с презрение към добре познатия им интелектуален стремеж на човека да докаже „съществуването на Бога“, понеже знаят, че за интелекта „Бог“ действително не съществува...
На тяхното влияние трябва да се отдаде всяко надценяване на човешката мисъл, всяка хипертрофия на интелекта в човечеството.
Във физическата си форма на проявление вечният Живот познава себе си единствено като природа на физическия космос и е неспособен да осъзнае по-висшите си форми на проявление като душа и Дух.
Рязко разграничено от формата на проявление като физическа всеприрода, отделено от нея чрез непреодолимата бездна на способността да се усеща и все пак проникващо в тази първа проявена форма, се простира царството на вътрешно раздвижената душевност със своето безкрайно разнообразие от способни да чувствуват сили и същества.
Всички те „осъзнават“ съществуването както на физическата всеприрода, така и на духовното царство, доколкото усещат въздействията, които са способни да възприемат и от двете споменати сфери.
На свой ред рязко разграничено от царството на вътрешно раздвижената душевност, както и от царството на физическата всеприрода, макар и проникващо в тези две форми на проявление на вечния Живот, е царството наДуха с безбройните си йерархии от съзнаващи и усещащи себе си, мислещи, чувствуващи и познаващи чрез непосредствено „съзерцание“, вечни, избавени от тленността на своята индивидуалност, чисто духовни същества, олицетворяващи най-висшата форма на усещането за множественост във вечния Живот.
Кръговете на съвършенство се извисяват един над друг в безкрайна поредица от степени, докато - казано с езика на хората -най-високият Връх на този лъчезарен конус, осъзнал се в „Прасветлината“, не просияе в самосъзнанието на вечния Живот като висша форма на познание на самия себе си, обхващащо цялото му Битие, за да изживее Битието на Прасветлината, къде-то да се превърне в „Праслово“ - в себеиз-ричане на абсолютното Битие, - творейки на свой ред живот и в трите форми на проявление, присъщи на вечния Живот.
Ето ни най-после стигнали при Извора на живота, при онзи Извор, който вечно блика от себе си и вечно влива отново в себе си изтеклото от него.
Давам си много добре сметка, че човешката реч се превръща неминуемо в безпомощно сричане, опита ли се да опише тези постижими само в Духа и само чрез пряко „съзерцание“ неща, но вярвам все пак, че у мнозина читатели на моите думи може да проблесне някакво далечно предусещане, потвърдено от радостния отглас на техните съкровени дълбини и помагащо да им се разкрие - по-добре, отколкото ако си бях замълчал - пътят към най-високата цел на чо-вешкия дух, който се опитах да покажа по толкова различни начини. —
Наистина всичко тук е дадено само чрез загатвания и недомлъвки, но не бива да се забравя, че в по-голямата си част тези неща са абсолютно неподатливи на словесен израз и затова са обречени да останат тайна, дори ако реша да напиша цял том върху всяка спомената тук от мене дума. Обзет от чувство на най-дълбоко благоговение към неизразимо възвишения предмет на моите думи, аз се постарах да избягвам, доколкото е възможно, всички конвенционални изрази, изковани от човешката мисъл при опитите J да постигне спекулативно познание на Вечното. -
Вярвам, че съм удържал на обещанието, съдържащо се в заглавието на настоящия раздел, но полза от моето учение ще извлече само онзи, който сам се залови да търси Извора на живота и не скръсти ръце, докато не открие в себе си неговите следи. Бликащата от него „жива вода“ може обаче да шурне към търсещия само по проправените от самата нея корита, за да бъде възприета на тази земя от човешкия дух въпреки претърпяното от него „падение“ и с това да го подтикне да поиска повече от нея, така че един ден, след еони, той да се наслаждава во веки веков на цялата пълнота на вечния Живот.
Този, който даде някога живота си на Голгота и насочи, умирайки, отново към земното битие най-възвишената сила на Любовта, бликаща от извечни дълбини, проправи за всички решени да го следват пътя, водещ към Изворите на живота.