Той не случайно подчертава, че в своето учение мъдрецът трябва да се съобразява с времето и обстоятелствата, понеже много добре е съзнавал, че това учение не би могло да бъде разбрано от неговия народ и по неговото време, ако не е облечено във форма, която има вероятност да бъде приета поне от имащите определена духовна нагласа съвременници.
С времето и обстоятелствата е бил принуден да се съобразява и всеки един от премалцината живели сред света членове на „Бялата ложа“, които са се опитвали да да-дат словесен израз на учението. И „Най-силно обичащият “, нарекъл това учение „блага вест “, също е съзнавал еднакво добре как-то мисията си, така и задължението да се съобразява с времето и обстоятелствата и да търси опорна точка за водещата нишка на учението си там, където може да намери сигурна основа за нея. Сигурната основа обаче е същевременно винаги и: -съпротива...
Не ще можем да схванем цялото величие на живота, делото и учението на най-из-дигнатия по силата на своята Любов сред онези, които наричат себе си „Светещина Прасветлината “ и „Слова на Словото “, до-като не осъзнаем, че той също е трябвало да се възползва мъдро от времето и обстоятелствата и че е търсил - навярно повече от други преди и след него - опора в съпротивляващото се. -
Далеч съм от намерението да смущавам благочестивата вяра, за която Учителят от Евангелията е единственият „Син Божи“!
Който споделя тази вяра и се надява да намери спасение в нея, може да бъде сигурен, че надеждата му няма да го излъже, стига напътствията на Учителя да оживеят в него, и че благотворното им действие няма нищо общо с мнението му относно обстоятелствата, довели навремето до появата на неговия Учител.
Ако се чувствува силен в своята вяра, нека чете спокойно тези редове и нека отхвърли всичко, което би подкопало устоите на вярата му!
Колкото по-силна всъщност е неговата вяра, толкова с по-голяма сигурност ще извлече нов приток на сили от изложеното в тази книга, понеже: «който има, нему ще се даде и ще му се преумножи» ', - но ако се чувствува слаб и колеблив, ако вярата за него е само слаба утеха, предлагана нерядко от също така разколебани, макар и обречени да поучават наставници, по-добре да не чете повече, защото, от друга страна: - «който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има».
А който е склонен да смята за благочестива легенда учението за живота на пламтящия в свещена Любов Рави Йехошуа от Назарет, или пък изпитва съмнение, че „бо-госъчетаният“ Учител изобщо е съществувал, не е зле да чуе едно-друго за него от онези, чийто „Брат“ и пратеник е бил той, - Човека, за когото се разправя, че учел „различно“ от учителите на своето време, че говорел „като такъв, който има власт“, защото по силата на самата му същност за него било просто невъзможно да говори по друг начин, ако искал да остане истинен пред самия себе си. —
Колкото и добавки с мистичен привкус да са получили свидетелствата за живота и учението му, в тях все паксе съзират повече отговарящи на действителността данни, от-колкото е готова да допусне лишената от как-вато и да е представа за по-дълбоката същност на нещата рационалистична критика с чисто външна насоченост. -
Истинската дълбочина на живота и учението на този мъж, превърнал се от почти две хилядолетия в „Бог“ за народите от Запада, не може да бъде изследвана само чрез филологическо проучване на източниците, а и „сградата“ на „християнството“, издигната въз основа на този живот и това учение, не е съвсем лишена - въпреки някои твърде объркани и непонятни форми - от разбираеми символи на виеше познание, както са склонни сякаш да приемат лековерно мнозина от нейните противници. -
Пречистването, към което се домогваше по свой начин и със свещена простота
2В
излъчващият такава прямота и сила авгус-тински монах от Витенберг, съвсем не бива да се смята веднъж завинаги осъществено. Не бива, в плен на сляпо преклонение, да приписваме на неговата по селски наивна вяра в Бога и Дявола онова духовно прозрение, което е необходимо, за да се извърши една истинска „Реформация“, запазваща грижливо най-дълбоките, останали недостъпни за самия него символи. -
Делото, което той вярваше, че е свършил, предстои тепърва да бъде осъществено, и то не така, както можа да го осъществи той, въпреки изключително силната си воля...
Но именно в подготвената от него почва ще намери един ден сигурна основа онзи, който, воден от най-дълбоко прозрение, ще бъде в състояние да увенчае това дело.
Тогава чак прадълбоките мистерии на християнството, извадени от затрупаните кладенци, ще засияят за цялото човечество и светлината им ще озари най-после мрака, правещ непроходим за много хора пътя, който Учителят от Назарет бе проправил някога в себе си за всички готови да го последват.