Онова, което той извърши тогава за човечеството, може да се схване само от човек, стъпил на своя собствен път към спасението и почувствувал силата, отприщена чрез делото на „Великия любещ“ към избрания от търсещия път...
Само той ще разбере и какво искат да кажат думите на възвишения Учител:
«И кога аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към себе си.»
Пак той единствен ще бъде способен да използва „магнетично“ теглещата назад към Прабитието сила, чиито вериги оня Светещ разкъса навремето със своята безгранична Любов!
*
190
«ПРИЕМАНЕ В БЯЛАТА ЛОЖА»
192
Въпреки че на толкова много места и по един тъй недвусмислен начин съм разяснявал характера и същността на духовната Общност, към която принадлежа и чиетоучение трябва да разпространявам по силата на възложения ми от Духа неотменим дълг, непрекъснато ми се задават въпроси „при какви условия“ приемали в тази Общност, сиреч в „Бялата ложа“.
Мнозина от задаващите подобни въпроси разправят, за немалко учудване, какеди-кой си им казал, че бил приет в „Бялата ложа“ благодарение на моето посредничество.
Просто не мога да проумея как е възможно дори един-единствен от хората, за които става дума тук, да изпадне в плен на подобна заблуда.
Така или иначе държа тук най-категорично и веднъж завинаги да заявя, че никога не бих могъл да „приема“някое лице, което и да е то, в духовната Общност, наречена „Бяла ложа“, и затова на никого не
бих могъл да кажа, че благодарение на мен е бил „приет“ в „Бялата ложа“, а освен това ми е абсолютно невъзможно да препоръчам когото и да било като кандидат за приемане в нея.
Тази декларация изглежда необходима, макар да не съм оставил и капка съмнение, че по време на земния си живот никой човек не може да бъде „приет“ в „Бялата ложа“, понеже всеки от нейните членове се ражда като такъв, след като хилядолетия преди земното си въплъщение е поел върху себе си задълженията, които единствено предопределят принадлежността му към този духовен кръг. -
Би трябвало да се предполага, че съвсем не е толкова трудно всичко това да бъде разбрано от човек, който се занимава малко или много с духовни неща.
Иска ми се преди всичко да видя едно „по-просветено“ разбиране относно преобразованията в духовната сфера наживо-та, до които неминуемо би довело „приемането“ в „Бялата ложа“, при условие че то е действително възможно по време на земния живот. —
Нима някой може наистина да вярва, че подобно „приемане“ - ако допуснем за миг, че то би било възможно - едва ли би имало по-различни последици от приемането в която и да е религиозна общност?!
Всеки читател на написаното от мен би трябвало да знае, че тук става дума за най-разнообразни духовни сили, присъщи на истинските членове на „Бялата ложа“, за най-разнообразни духовни способности, и преди всичко за непрестанно духовно общуване между тях!
Ето защо най-простото логично разсъждение би трябвало да подскаже дори на изпадналия в толкова странна заблуда човек, че той би усещал съзнателно в себе си всички тези неща, ако беше станал член на „Бялата ложа“. -
Тук ние сме изправени пред една изключително наивна представа за реалния духовен живот! -Духовното преживяване, чиято „действителност“ се усеща далеч по-силно от уж тъй „компактната“ реалност на физическите преживявания, съвсем очевидно се смесватукс някакви фантастични представи, с бълнуване наяве, с халюцинации или „спиритически“ ефекти, без да се подозира, че човек, способен да живее съзнателно в реалните духовни светове, познава един съвсем друг вид живот, в сравнение с който всеки така наречен „духовен“ живот изглежда направоблед, призрачен, изкуствен и недействителен!
Който сам не живее в него, не може изобщо да си „представи“този реален духовен живот, но би могъл, въз основа на правдивите описания, дадени на толкова много места в моите книги, да осъзнае донякъде, макар и по интелектуален път, че тук става въпрос за най-висшата Действителност, която може да се изживее! -
Питанията относно „условията за приемане“ в „Бялата ложа“ и предложенията за основаване на „филиали“ показват освен това, че хора, иначе сведущи по всевъзможни „окултни“ въпроси, имат в случая предвид някакво външно, отдадено на мистицизъм или окултизъм общество от типа на еднов-ремешните ордени на илюминатите или масонските ложи.
За всичко това може да е допринесло и наименованието „Бяла ложа“, което, както е известно, не е измислено от мен, но което реших да запазя именно защото ми се струваше, че широки кръгове му придават значение, изключващо подобни заблуди.