Общо взето се оказа, че запазването на това понятие е било наистина необходимо, тъй като в противен случай би могло да се стигне до подвеждащото заключение, че освен духовната Общност, от чието „име“ говоря, съществува и друг духовен кръг, наречен „Бяла ложа“.
Но за да бъде отстранена и тук всяка
възможност за заблуда, държа веднъж завинаги да заявя категорично следното:
Духовната Общност, на която принадлежа и за която свидетелствувам, представлява едно реално духовно обединение, - едно много-единство от духовни същества, повечето от които или никога не са живели в земно тяло, или отдавна са го оставили на физическата земя. По всяко време малък брой от тях живеят и действуват е земното тяло на човека от тази земя, без да се отличават от своите ближни по каквито и да са външни белези и без да са освободени от действието на природните закони.
Коренно различно стоят обаче нещата по отношение на вътрешния живот!
Докато нашите ближни са способни да възприемат единствено външния физически свят и живота на душевните сили, и в най-добрия случай само предусещат съществуването на реалните духовни светове, то за нас световете на реалния субстанциален Дух са разкрити напълно съзнателно до най-високите стъпала, съвместими с едновременния живот в земно тяло.
По едно и също време ние живеем във външния физически свят, в света на душевните сили и в реалния духовен свят, без да се нуждаем от каквато и да е предварителна подготовка, освен от съзнателна нагласа към едно или друго полезрение.
Ние не изживяваме духовните светове нито в „екстаз“, нито в друго, отклоняващо се от нормата състояние, а трезво и будно, като никакъв външен белег не издава на случайния външен наблюдател, че в дадения момент съзнанието ни е насочено не само към външния земен свят.
Освен това ние се намираме в перманентна, съзнателна духовна връзка помежду си, сякаш през всички нас - в това число и през онези, които не живеят в земно тяло-непрестанно протича равномерен електрически ток.
Дали се срещаме или не външно, във физическото си тяло, е без всякакво значение.
Когато се срещаме, външната среща засяга единствено външния земен човек.
По духовно-реален начин ние всички можем, просто чрез акт на волята, да бъдем видени и чути от другия.
Имаме наистина нещо като „централен пункт“ на земята, където по всяко време неколцина от нас съжителствуват в най-дълбока изолация от останалия свят, но не правим външни „събрания“, които впрочем биха били напълно ненужни поради постоянното духовно общуване помежду ни.
По тази причина ние не съблюдаваме никакви външни ритуали, не признаваме никакви церемонии!
Не са ни нужни външни белези, за да знаем кой принадлежи към нас.
Както вече посочих, никой не може ца стане член на нашата Общност, ако не е бил такъв още преди раждането си в земно тяло.
„Приемането“ не е нищо друго освен пряка последица от едно задължение, поето доброволно хилядолетия преди раждането.
Този дълг се поема в едно духовно състояние, което остава чуждо за съзнанието на земния човек, макар всеки от родените на земята да е минал някога през него.
Самите членове на нашата духовна Общност са запазили непосредствен спомен за това предишно състояние на своето битие само в чисто духовната си същност.
Земното тяло и душевните способности на такъв човек трябва първо да бъдат постепенно пригодени, под наставничеството на постигнали съвършенство водачи, да пре-дадат духовните сили и способности в съзнателната сфера на неговата воля, но това „школуване“ се осъществява отвътре, дори когато насочващият развитието „Брат“ се появи външно видим в земното си тяло.
Живеещите на земята членове на тази духовна Общност съвсем не са „светци“ и не са предпазени от човешки грешки.
Ние, разбира се, не сме и „факири“, тоест никога и при абсолютно никакви обстоятелства не се занимаваме с „окултни фокуси“, с церемониална магия и тем подобни, макар отлично да познаваме съответните възможности и макар да сме по всяко време сигурни в успеха си, ако решим да се възползваме от тях.
В своята дейност ние си служим единствено със силите на реалните духовни све-тове, като създаваме, по строго обвързващи духовни закони, съответните духовни причини, чиито следствия водят до определени, благотворни за човечеството изменения в душевния и физическия свят.
При това ние действуваме съвсем не по собствена преценка, а като изпълнители на висши духовни повели, които на свой ред отговарят на точно определени условия и много рядко могат да бъдат видоизменени съобразно нашите желания.