Вижда се, че в случая съвсем не става въпрос за „кръжок от единомишленици“, за повече или по-малко религиозно обагрено „тайно общество“, за школа на „тайното познание“, нито за каквато и да е „външна“ организация, почиваща върху устави и правилници!
Наистина подобни външни обединения се поставят понякога под наставничеството на тази чисто духовна Общност, но във външния живот никой от нейните членове не е участвувал в подобно външно обединение, -освен в качеството си на духовен наставник!
Ето защо, колкото и тайнствено да звучат съобщенията за външни, тайни общества, те нямат абсолютно нищо общо с „Бялата ложа“.
Става въпрос за нещо толкова различно, толкова единствено по рода си и толкова скрито, че всяко търсене във външния живот на човешките общества води единствено до заблуда и объркване.
Само последиците от благотворната духовна дейност на това духовно много-един-ство могат понякога да се открият от внимателно вглеждащия се наблюдател на историята на човечеството.
За да се разсее и последната възможност за недоразумение, държа недвусмислено да заявя, че членовете на тази духовна Общност често пъти са действували сред човечеството и списмено слово, но че преди да ми бъде възложено духовно обвързващото ме поръчение, никога досега не е било нито говорено, нито писано така открито и на всеобщо разбираем език за всички тези неща, както правя сега аз, и че не едно хилядолетие ще трябва да изтече, преди някой от следващите мои Братя в Духа да може да продължи делото ми. -
Обстоятелството, че и тази външна дейност се извършва в строго съответствие с общия план за духовно действие, на който служи „Бялата ложа“, едва ли се нуждае от специално разяснение за проницателния читател. -
Макар да ми е възложено да говоря за доста неща, не отричам, че много повече си остават по необходимост тайна и днес, и завинаги, защото на земята те могат да бъдат поверени само на онези, които по собствена воля са минали през траещи хилядолетия изпитания, преди да получат в майчината си утроба земното одеяние на човека.
Надявам се, че тези обяснения ще се окажат достатъчни, за да се сложи веднъж завинаги край на въпроса, как някой би могъл да стане „член“ на „Бялата ложа“, и че ще хвърлят допълнителна светлина там, къ-дето мнозина може би жадуват за нея. -
Възвестените чрез мен учения носят своята истина в себе си, но те могат да разкрият най-съкровените си дълбини само на ония, които са решени да прежи веят та-зи истина в собственото си съществувание... Дано по този начин и настоящата книга се превърне за мнозина в индивидуално изживян опит!
Само ако бъде истински преживяна, само ако напътствията J бъдат изтръгнати от сферата на теоретичните разсъждения, за да проникнат в делничния живот, тя може да отвори очите на читателя си и да го избави от тъмата на непознанието...
Познаването на едно учение, което води към живот, е от полза единствено тогава, когато извлечените от него поуки се претворяват от познаващия го в живот и дело.
Онзи, който, като истински първосве-щеник, изля някога дълбоко тайнствения благослов върху всяко човешко същество, - който осъществи на Голгота най-възвишения акт на Любов, - какво друго е искал той, освен учението му да намери претворение в дейния живот!
Макар тази книга да има за цел да направи понятна за теб мистерията на Любовта, осъществена някога от Учителя, надарен с несравнима сила на божествената Любов, в земната му смърт, всичките ми думи биха останали безсилни, ако не се стремиш сам да преживееш тяхната истинност в своите действия и постъпки.
От един и същи Извор блика както неговото учение, така и възвестеното от мен слово!
За да схванеш онова, което може да се схване тук, трябва да си готов да посветиш целия си живот на една Действителност, оставаща непознаваема за всеки, който не се стреми - простичко и далеч от всяка склонност към всезнайство - да я намери е самия себе си, в собственото си преживяване. -
Тогава обаче ти ще бъдеш за всички времена под закрилата на истината!
Тогава ще узнаеш какво значи да бъдеш
във вечния Живот!
Тогава самият ти ще станеш свидетел на истината!
*
ГЛУПАВИ ИЗМИСЛИЦИ
210
Произходът на моето духовно Битие ме задължава да отправя тук най-настой-чиво предупреждение срещу определен тип „светогледна литература“, която намира все по-широко разпространение и упражнява су-гестивното си действие върху все по-големи кръгове търсещи, - но която, разгледана на светло, не е нищо друго освен компилация на недобре усвоени книжни познания, съчетани всеки път по нов, твърде любопитен начин.