Някои от съчинителите на такива литературни продукти са от онази странна категория самозванци, които, не прелистили и пет книги, се чувствуват вече упълномощени и достатъчно зрели сами да напишат шеста по същата материя.
Други пък наистина са изчели едва ли не всяко записано от човешка ръка, измислено или родено от вярата решение на онези въпроси на разсъдъка и на сърцето, които се стремят да надхвърлят границите на един свят, където зад всяка радост дебнат, като
страховити призраци, страданието и смъртта.
В подобни случаи смайващата начетеност е често пъти съчетана с добре шлифована спекулативна мисъл и не по-малко забележителен дар слово, но пишещият може и да не забележи, че той всъщност излива чистосърдечно върху хартията онова, от което иска вътрешно да се „освободи“, - че мозъкът му се впуска в най-невероятни пи-руети на мисълта, само и само да изхвърли най-сетне от главата си интелектуалния хаос на безразборно струпаните плодове на четене във всички полета на мисълта, във всички градини на човешките религиозни вярвания.
Дори напълно достойните за почит знания е най-строгия смисъл на трезвата на-учност не са способни да предпазят от тази непреодолима склонност към самоуспокоя-ване, вървяща ръка за ръка с желанието на автора да убеди самия себе си, че каквато е измислената формулировка, такава „трябвало“ да бъде и Действителността.
Действителността обаче е съвършено независима от образните представи и мисловните конструкции, създадени от човешкия мозък като материал за изграждане на неговия свят.
Обилието от земни познания, изведени от мисълта и обяснени от представата, не бива да ни подвежда да смятаме, че резултатите от мисловната дейност и приведените обяснения ни въоръжават с инструмент, с чиято помощ би могла да бъде преобразена Действителността.
Неизменяема, вярна на своя собствен закон, тя се надсмива на всяко намерение да J се натрапи друг облик и никаква сила на човешкия дух не може да преобрази онова, което наистина е действително, макар че не е нужна кой знае каква съобразителност, за да се отдаде човек на глупави измислици и да повярва, че с тяхна помощ ще успее да постави Действителността в свое подчинение.
Тъкмо за такива глупави измислици става без изключение въпрос в онзи вид литература, за който се отнасят моите думи.
Тези книжки и брошурки остават сравнително безопасни, когато глупостта им е до такава степен очевидна, че дори неукият и непредупреден читател веднага я съзира.
Подобни книги обаче носят далеч по-големи злини, когато един фанатичен дух, обигран в изкуството да излага нещата по убедителен за интелекта начин, смесва в тях пихтиестото тесто на родените от собствения му мозък измислици с всевъзможни късчета познание, които наистина са част от един достоверен образ на Действителността.
При докосване до всяко подобно късче читателят чувствува, че в аморфната маса е попаднал на твърда опорна точка, - усеща със сигурност, че на това късче от изложението не може да не отговаря нещо наистина действително, и бърза да направи непредпазливото заключение, че цялата тази жела-тиноподобна смес е едно правдиво свидетелство за Действителността. -
Тогава той започва да изпитва страх, че ако подложи нещата на собствена проверка и преценка, може да се лиши от една истина, а изпаднал веднъж в плен на този страх, у него в края на краищата настъпва парализа на всяка способност да прояви критично отношение, което би му помогнало да се откачи някак си от сръчно хвърлената му въдица.
Немалко наистина достойни мъже и жени са се надявали навремето искрените им търсения да ги доведат до намиране на правдив образ на Действителността, за да изгубят след това - по описания по-горе начин -своята свобода до края на земните си дни.
Колко национално богатство се пилее в почти всички „цивилизовани“ страни по света, за да се създава бъркотия в главите на хората и да се всява страх в сърцата им, не искам да се спирам подробно тук...
Сякаш никой от авторите на произведения от подобен род не си задава въпроса, дали би могъл и след земната си смърт да понесе отговорността за онова, което е проповядвал с толкова внушителен патос през земните си дни и за което намира може би оправдание пред самия себе си. -
А и на мнозина този въпрос едва ли би причинил голямо главоболие, тъй като дълбоко в мислите си те следват тезата, че смъртта на земното тяло слага така или иначе край на всяко себеусещане.
Но дори тогава, когато такъв един изобретател е същевременно и роб на своя са-мосъздаден хаотичен свят от образни представи, у него като че ли не съществува и най-слаба сянка от съмнение в правото му да проповядва.