За съжаление както в единия, така и в другия случай се наблюдава остра липса на съзнание за поеманата отговорност и за мен е особено болезнено да заявя, че дори най-пленителният дар слово не е в състояние да обезсили отровните въздействия, на които душевният организъм е подложен навсякъде, където за най-съкровените неща се говори без призвание и право, сякаш е подхвърлена тема, по която можем свободно да импровизираме по собствен вкус и каприз...
Може в краен случай да се прояви разбиране, когато пастирът, комуто е възложена грижата за душите на една верска общност и който разполага за тази цел с характерния за тази общност набор от представи, продължава да учи паството си така, както са му казвали навремето, че трябвало да го учи, макар неговите собствени прозрения отдавна вече да са надраснали равнището на въпросното учение, - но един свободен ваятел на словото, който е обвързан единствено със своето изкуство, едва ли би могъл да разчита на същото съчувствие и на същата снизходителност, ако употребява най-све-щените понятия и най-близките до Бога думи от човешкия език, за да служи на своето време, когато то, далеч от всяко чувство за почтителност, прибягва до измамно лустро, за да прикрие с него помътения си блясък. -
Всъщност днешното човечество не е още „дегенерирало“, колкото и да се иска това на професионалните мърморковци.
Дори досегашната неспособност на народите да намерят друг начин за установяване на взаимно уважение, освен всяването на страх от ужасната мощ на средствата за унищожение, - е наистина просто една „неспособност“, а не израждане!
Това човечество не е още способно да схване смисъла на своите технически завоевания през последните сто - дори още по-малко: през последните петдесет - години!
Тъкмо затова то не смогва да овладее въпросните постижения като свое достояние и е на първо време самото то „обладано“ от онова, което е успяло да завоюва...
Това кошмарно състояние трябва непременно да бъде преодоляно, за да се разгърне способността да се откриват основните духовни поуки, заложени потенциално зад фасадата на всички технически изобретения от по-ново време. -
Ала всеки човекс отворени очи може още днес да извлече от областта на техническите открития поуката, че познаването на учебникарските тези на механиката не е са-мГ1 по себе си достатъчно, за да се възприеме и тук Действителността, която инженерът трябва да е осъзнал, преди да почне изчисленията си, ако иска усилията му да се увенчаят с успех.
Само ако се съобразява най-старател-но с неподдаващата се на влияние Действителност, изобретените от него машини ще се окажат годни за употреба.
Така и всяка измислица на превъзбу-дената фантазия се оказва напълно непригодна, когато трябва да се опишат онези неща, които по необходимост остават недостъпни за сетивата на животинското ни тяло, единствено познати и близки за нас днес.
И тук човек трябва най-напред да разбере Действителността, за да е сигурен, че описанията му няма да доведат в края на краищата душите до пълна вътрешна обърканост.
По всяко време, сред милионите хора от различни раси, само неколцина се раждат така подготвени, че Действителността да им се покаже, а и те да са готови да понесат „гледката“ на тази Действителност. -
Древните слова: - „Който види Бог, умира!“ - имат своето дълбоко оправдание за почти всички хора, и дори премалцината истински подготвени мъже са длъжни да се прекпонят пред тази мъдрост, макар нейната истинност да важи за тях в смекчена форма...
Това положение на нещата зависи толкова малко от мен, колкото и от който и да е друг земен човек; аз обаче се намирам в самото Лоно на тази Действителност и затова мога да свидетелствувам за нея.
Склонността на човешката фантазия да си „представя“ нещата иначе не изменя с абсолютно нищо факта, че Действителността си остава такава, каквато е, следвайки единствено своя собствен, вътрешно присъщ закон.
Принуден да отправя предупреждение срещу непризваните учители, искам все пак, воден от човешко съчувствие, да се надявам, че почти никой от тях не подозира какви неща предоставя за играчка на своите мисли.
Истинското познаване на неизличимите в течение на хилядолетия последици би несъмнено предпазило и най-безсъвестния пишещ авантюрист от изкушението да представя измислиците на своето въображение за правдив образ на Действителността...
Този правдив образ на Действителността може да се намери все още в митовете и преданията, както и в някои учения на древните религии, макар да е покрит днес с толкова пластове боя и с толкова чернилка от нагара на свещите, че са нужни много усилия и грижи, за да бъде що-годе различОн.