И все пак много неща още чакат тук своите откриватели, чиято веща ръка да даде видими очертания на почти неразличимото днес. Основателите на великите древни култове са знаели, че „който види Бог, умира“, и затова са създали правдиви образи на Действителността за всички, които са се надявали да намерят своя жив Бог е самите себе си, където той не може наистина да бъде „видян“, но може да бъде почувствуван във всеки атом на душата, във всяка клетка на тялото, - носещ благослов, сила и просветление. -
Великият любещ, героят от Голгота, също е „видял“ Бога, защото е бил подготвен за това в своето време, - и понеже знаел, че само с правдиви образи може да даде на своя народ възможност да прозре нещо от разкритата пред самия него Действителност, почти винаги го поучавал с образи и притчи.
Понякога се опитвал все пак да отиде по-далече и изричал думи, които учениците му едва ли очаквали да чуят от него.
«Тежки са твоите дум и, - кой може да ги слуша!?»
Наистина „тежки“ за тях са били думите на Учителя, когатотой с математическа точност ги поучавал:
«Царството Божие е вътре във вас!»
Те си „представяли“ нещата иначе. -
Не по-малко тежко им било да го следват, когато им казвал:
«Аз и Отец едно сме! Който е видял мене, видял е Отца!»
Ала:
«Моят Отец е по-голямот мене!»
Тревожно близо до Действителността отиват тези думи, затова те не можели да не внушат сериозни опасения у „маловерците“, които по онова време дори не подозирали колко красиво тълкование ще даде един ден християнското „богословие“ на подобни фрази.
Днес ние трябва да положим подчертано съзнателни усилия, за да забравим отново тези интерпретации, ако искаме да се научим да схващаме истинския смисъл на цитираните думи. -
Ала много по-важно от постигането на избраната от самите нас цел: да тълкуваме правилно онова, което е оцеляло до наши дни от автентичните слова на възвишения Учител, е пренагласата на целия ни земен живот към „царството Небесно“ вътре в нас!
Дори ако нито една друга дума на Великия любещ не бе стигнала до нас, достатъчно щеше да бъде и напътствието, че всеки земен човек може да намери царството Небесно единствено е самия себе си, - до-колкото тъкмо той е способен да го изживее, доколкото неговите сили са в състояние да го постигнат. -
Тук обаче се налага да се въздържим най-почтително от всяка жажда за тълкуване!
Става въпрос за царството Небесно, -за царството на световете на субстанци-алния, вечен Дух, - не за благочестивото и илюзорно чувство, че сме „осенени“ от Божието благоразположение! -
И единствено е нас самите ни се отварят Небесата, които трябва един ден да станат наша вечна обител. —
В нас се намира подстъпът към всички духовни сфери, защото те проникват в нашия собствен дух.
Но дори е теб самияти ще бъдеш приет само в онова „Небе“, което отговаря на
твоето собствено равнище на осъзнатост, чийто белег и ранг се определя единствено от твоите деяния и постъпки в обкръжаващия те свят!
В деня, когато земното ти тяло откаже вече да ти служи, ще бъдеш принуден да се задоволиш с онова „Небе“, в което поведението ти към теб самия и към твоите ближни ти е позволило да се „включиш“, и едва след невъобразимо дълъг за земните представи период от време ще можеш да бъдеш преобразен по такъв начин, че да ти се разкрие един ден и някоя от по-висшите сфери на световете в субстанциалния Дух.
Не само на себе си трябва да посветиш в този земен живот своите сили, способности и грижи, но не и само на другите!
И тук се налага да се съобразяваш с неумолими закони...
Колкото повече съумяваш да се доближиш до хармонията, която духовният Закон изисква от теб, толкова повече нетленни богатства ще придобиваш.
Дано ти се удаде да поддържаш и в духовния си „дебит и кредит“ такова равновесие, каквото добрият търговец съблюдава в света на земните ценности, -тогава ти никога не ще съжалиш за свършеното от теб през земните ти дни!
* *
*
228
СЪДЪРЖАНИЕ
230
Бележки на преводача
ред
2-31
отд. отг.
Мат. 28:20.КонфуДзъ-Конфуций.
9
отг.
Български превод от Люлин Димитров излезе през 1992 г.
1-2
отг.
Мат. 13:12,25:29; Марк. 4:25; Лук. 8:18, 19:26.
7-9
отг.
Лук. 8:18.
5
отд.
Марк. 1:22.
1-2
ОТД.
Става въпрос за Реформацията, извършена от Мартин Лутер.
8-9
отг.
Йоан. 15:5.
10-11
отг.
Йоан. 15:1-5.