Выбрать главу

Тогава чак човеците ще разберат защо този премъдър Любещ е имал пълно основание да каже на своите:

«Без мене не можете да вършите нищо!»

Защо е нарекъл себе си „лоза“, а своите -„пръчки“, защо е настоявал всеки, който иска да има „живот“, да усвои в себе си онова, което е самия него, Учителя, е станало „плът и кръв“. -

Тук наистина се крие изконна мъдрост, но тя може да бъде намерена само ако знаем кой е бил и откъде е дошъл този „Син Чове-ческий“. Оня, който я проумее изцяло, в крайна сметка с почуда ще осъзнае, че корените на „догмата“ съвсем не са подкопани от истината!

Тези, които столетия вече смятат, че имат задължението да бъдат нейни пазители, не подозират, че корените J стигат далеч по-надълбоко, отколкото е в състояние да проникне тяхната вяра, и че под все отново и отново промиваните от тях подвижни пясъци на теологичната спекулация лежи вечна почва, от която извират живителни сокове. Ако не могат да я открият, това е само защото продължават неуморно безплодната си игра да рисуват магически фигури върху пясъка на повърхността, обзети от илюзията, че единствено от магическата сила на тези знаци ще разцъфне спасението, обещано някога от Учителя на всички, които са решени да се обединят в него.

Вярващият християнин вижда в Учителя, чието име носи, единствения „единоро-ден Син на Отца“, но самият Учител, „пълен с благодат и истина“, заявява, че в дома на Отца му „има много жилища“, че не нему е дадено да определя кой ще седне от дясната и кой от лявата му страна в царството на Отца му и че „Отец е по-голям от всички“.

«Макар аз сам да свидетелствувам за себе си, свидетелството мие истинско, за-щото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде съм дошъл и накъде отивам.» -

Затова нито един човек до наши дни не е в състояние да постигне с мисъл и вяра Учителя в неговата чиста, изначална същност, освен ако не знае „откъде“ е дошъл и „накъде“ е отишъл той, - ако не знае, че пред него стои един от „Светещите на Прасвет-лината“, почитан до ден днешен с благоговение от „Братята“ си като най-великия „Любещ“ измежду тях, излязъл от техния кръг и върнал се отново в него, за да остане в невидим облик в духовната аура на земята, дока-то и последният от въплътените на нея в животинско тяло човешки духове не влезе в Светлината. -

Каквото и да каже за самия себе си някой от тези „Светещи на Прасветлината“, когато „свидетелствува за себе си“, той винаги го казва като представител на вечното, духовно Много-Единство, в което стои. То важи едновременно и за него, и за всички, които образуват, съ-единени с него, Общността на „Светещите на Прасветлината“. -

Ако не съществуваше това космично-духовно Единение, духовният „Човек“, заблудил се в друго „измерение“ поради предизвиканото от собствения му импулс „грехопадение“, отдавна щеше да е обречен на пълно „помрачение“ в земното животно-човек, на вечната и единствено действителна „смърт“, - на разлагане на себеусещането му като духовна индивидуалност и връщане в безформения „Хаос“, в нощта на Прабити-ето, откъдето, придобил форма, се е издигнал някога, „заченат“, а не „сътворен“ в тази вечно самоформираща се Първооснова!---

Вечната Любов, пламтяща като непостижим извор на сияен огън сред първоос-новния „Хаос“, - вечната „Прасветлина“, - изрича себе си в „Пра-Слово“ и се възприема, като безкрайнократно „ехо“, е без-крайнократно себепроявление. -

Така «„Словото“ Господнесе разпространява по цялата земя» и във всяко едно от тези „слова“ се превръща в благоговеен „отговор“ на самото себе си, във всяко от тях то е пламтящото „Слънце“, зачеващо своя собствена „планетна система“, - индивидуализираното „Божество“ на индивидуалния Дух, което непрестанно зачева и поражда от себе си този Дух...

От това „Сърце Божие“, от този център на сияйния огън на всяко Битие, от основата на Първоизвора в безформения „Хаос“, неподдаваща се на описание с човешки думи, освен ако не се нарече „съществуващата сама по себе си Любов“, - - произлиза от веки обоснованият в Любовта „спасителен план“, създал Много-Единството на

„Светещите“, за да спасят онова, което изглежда загубено, и да върнат към блажената сигурност на Битието онова, което самГ1 се е разпиляло и така е загубило усета си за своята собствена форма. -

Принуден да се изразявам с тленни символи, аз зная много добре, че мнозина -предоволни от абстрактния си подход - ще заявят гордо и самоуверено колко „абсурдни“ според тях са подобни процеси във „Вечното“, но истински „Вечното“ съвсем не се покрива с едно понятие, породено от интелектуалното въображение, а и никаква „мъдрост“ на интелекта не би могла да създаде такова понятие, което да съвпада в този случай с Действителността...