Само в дълбините на своето чувство ще могат онези, които „са с добра воля“, да предусетят някаква малка част от действителната същност на Вечното и всеки опит за спекулативни тълкувания неминуемо ще се разбие в тази Действителност. -
От всички хора на земята единствен онзи, който е „намерил отново себе си“ там, откъдето някога е излязъл като духовна форма, може да свидетелствува правдиво за тази „Действителност“.
«Никой не дохожда при Отца, освен чрез мене!» —
Произнеслият тези слова е един от пре-малцината преживели Действителността „лице в лице“ много преди да намерят на тази земя телесната обвивка на едно човешко животно, позволяваща им да учат в „плът и кръв“ на онова, което „Отец“ им е наредил да възвестят.
Всеки един от „Светещите на Прасвет-лината“, но само ако се числи към тях като пратеник, упълномощен от „Прасветли-ната“, има право, поради дълбоката идентичност на духовната им същност, да употреби от свое име същите слова, натоварени със същия смисъл, в който ги е казал според Писанието и Учителят от Евангелия-
та, - макар всички негови Братя да го почитат като човек, надминал по силата на Любовта си всички хора, родени някога на тази земя. -
При все че всеки от членовете на Общността живее от Любовта, никой досега не е поднасял като живителна помощ на света цялото си същество, преобразено до такава степен в Любов, както това се е удало на оногова, когото те самите наричат „Най-силно обичащия“.
Малцина са се догаждали какво всъщност е дал той на човечеството. -
Неговото дело надхвърля до такава степен човешката способност за разбиране, че още първите хора, предусетили величието на това дело, са изпитали потребност да обявят Учителя пред самите себе си за Бог, за да не се почувствуват смазани от такова човешко величие!---
Ала неговата спасителна дейност съвсем не се нуждае от мита, разказващ как един жаден за мъст племенен Бог пратил своя „Син“ като човек сред човеците, за да задоволи чрез тяхната жестокост собствената си отмъстителност.
Наследството от царството на Духа, предложено на човечеството от този „Велик любещ“, е нещо много различно от „удовлетворението чрез застъпник“, измислено от една вяла потребност от спасение, за да не се чувствува тя самата вече задължена да действува активно. -
На кръста на Голгота светът наистина е бил „спасен“ от обвързване, макар и по начин, нямащ нищо общо с тълкуванието, което се е опитала да даде на този акт една твърде несигурна в себе си интуиция! —
Когато Учителят от Назарет бил най-после застигнат на римския кръст от непрестанно търсената от него във върховните мигове на живота му мъченическа смърт, той извършил нещо несравнимо по-голямо от всичко постигнато преди и след него от многобройните страдалци, пожертвували живота си на тази земя заради своите убеждения. -
Разпнатият на Голгота единствен на онова място знаел с абсолютна яснота какво всъщност е станало, - пак той, и само той, бил способен да разбие чрез тази смърт от Любов резетата, залостващи за духовния Човек портата към свободата от часа, кога-то, попаднал в земното животно, той се е озовал до такава степен във властта на инстинктите и страстите на това животно, че спасението му от съдбата на животното изглеждало вече почти невъзможно. -
Само „зналец“ е можел да прозре, че върховният акт на Любов, извършен от човек, може отново да пробуди една дадена в човешката власт духовна сила, -така да я пробуди, че тя да стане достъпна за всички, около които плътно и застрашително са се увили лианите на животинските инстинкти, -да прозре, че само онзи, който е успял да спои животното със своя Дух е едно ново Битие, може да проправи пътя за готовите да го последват. -
Наистина този „зналец“ трябвало да бъде същевременно и носител на неимоверно силна Любов, за да успее да „свърши“ предвиденото дело, защото мнозина преди него са имали същото прозрение, но не им се е удавало да преодолеят тръпките на ужас от подобен акт, въпреки че и те съвсем не са били лишени от Любов. —
Така чрез Иисус от Назарет бил открит пътят към Духа за онези, които саре-шени да направят всичко, за да може в тях самите да оживее неговият Живот.
Богът в животното се съединил в него с животното в новото Битие, наречено от Учителя „Син Човеческий“, - „Сина“, заченат от духовния Човек в животното в момента, когато успял да превъзмогне държалото го преди това в своите окови животно, като му разкрил силата и красотата си. -