Във всеки от „Светещите на Прасвет-лината“ се осъществява същият процес, но никой не е намерил в себе си онова преливащо изобилие от Любов, което би му позволило и той да извърши делото, дало възможност на Учителя от Назарет да пробуди за нов живот една сила, до която открай време само най-мъдрите са се старали цял живот да се домогнат, без обаче да успеят да я направят по същия начин достъпна и полезна за своите ближни. -
Не смъртта като такава води до обновяването на онази сила в духовната аура на земята, и не чрез изтезанията, предшест-вували смъртта на Учителя, се е стигнало до нейното отприщване.
Единствена силата на Любовта е била способна да извърши такова чудо!---
Единствено в това, че подложен на жестоки изтезания и смърт, той е могъл да „прости“ на човечеството, да му прости до последния предсмъртен хрип, се състои неговият действен „акт на спасение“, защото именно така е бил спасен чрез Любовта и по силата на духовния Закон от обвързаността си с животното попадналият - тласкан от животното - в мрежите на греха духовен Човек, където и да живее по тази земя, -стига само да съумее да поеме протегнатата му за помощ ръка, стига само да приеме в себе си онова, което бе станало „плът и кръв“ на Светещия, за да съедини животното в себе си с Духа...
Само онзи, комуто „Отец всичко е предал“, е бил способен да даде такова „опрощение“, отнасящо се до цялото човечество!
Дълбока истина се крие в мита от древното Предание, разказващ как след смъртта си на кръста Учителят „слязъл“ при душите на праведниците от миналото, защото последиците от неговия акт не са обвързани с никоя епоха, а се усещат както от отдавна вече напусналите тази земя, така и от онези, които ще се родят едва хилядолетия по-късно. -
Хората, осланящи се единствено на животинските си сетива, сигурно ще се отнесат към много от казаните тук неща като към безвкусни и глупави измислици.
Те не могат в най-буквалния смисъл на думата да „схванат “, че актът на един-единствен човек се е оказал способен да промени духовните възможности за всичко, което носи името човек.
Ако някой не е в състояние или пък не желае да прояви разбиране за тези неща, нямам абсолютно никакво намерение да го „придумвам“!
Само ще му напомня колко много дължи цялото днешно човечество на отделни хора в онези области, които са достъпни за всички по земносетивен път! -
Колко по-съдбоносно обаче е влиянието на отделния човек, призван да действува от Духа, си остава скрито за външния поглед и единствено онзи, който сам е бил натоварен със задачата да работи в Духа и от Духа, може да има някаква представа за това. —
А който, воден от дълбоката си интуиция, възприема Учителя от Назарет като велик извършител на едно дело, каквото никой никога не е правил за човечеството, нека провери себе си и се запита в часове на възвишено вглъбление дали е готов да оползотвори плода от това дело чрез собствените си действия: - като се съедини сам със силата, пробудена отново от Учителя, като изтръгне сам себе си от раздвоението между божествена и животинска същност. За да стори това, той ще трябва „в истина и в сила“ да приеме в себе си онова, което бе станало „плът и кръв“ в неговия Учител и което ще доведе до съединение на земночовешкото и божественото и е самия него!
Твърде много велики деяния на благородни и възвишени люде са се заличили в течение на хилядолетията от паметта на човечеството, но и най-далечните поколения на тази планета ще пазят все така спомена за
Мистерията на Голгота, има дори основания за надежда, че на тях тя ще им се разкрие в много по-голяма пълнота, отколкото е било възможно досега.
«Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!» -тези евангелски слова сияят през всички времена като лъчезарен паметник на неимоверната сила на Любовта.
Само един „Светещ на Прасветлината“ е могъл да ги произнесе, ала никой друг, освен „Великиятлюбещ“, не е дръзнал да изпълни необходимата за това предпоставка...
До ден днешен и докато на земята продължават да живеят хора, този „Велик любещ“ остава свързан в духовния си образ с всички, които образуват заедно с него духовната верига, свързваща тленния свят на сетивата с Вечността, - все тъй близо до зовящите го души!
«Който има уши да слуша, нека слуша!»
Написалият тези думи свидетелствува за него, както би могъл да свидетелствува и за съществуването на слънцето...
Нито един член на Много-Единството на „Светещите на Прасветлината“ не е в никой момент разделен от останалите членове на тази духовна Общност, нито един не действува сам за себе си!