Така и онзи, който преди почти две хилядолетия провъзгласи с Любов и авторитет „благата вест“ на своите не чак дотам проницателни ученици, не е действувал и не действува никога - нито в миналото, нито днес - сам за себе си. —
И той се подчинява на наставленията, които получава като всички свои Братя от „Прасловото“, чиито „Слова“ са всички действуващи в единение с него тук, на тази земя. -
И той е подвластен на „Отца“, - на издигнатото далеч над всяка човешка способност за възприемане духовно Същество, което е истинският „Майстор“ във всекиго от „Светещите“, - възвишеният Старей на всички Братя на земята, онзи Неназовим, който пребъдва такъв, какъвто е от веки веков, -оставащ в „Пра-Словото“ и все пак винаги присъствуващ в духовен облик за „Светещите“ на тази земя, разкрит за съзерцание от тях и осъществяващ чрез всеки един - според силите и особеностите му - делото на вечната Любов...
Съединени в този Неназовим, у когото добива форма и действеностпървото са-моосъзнаване на „Прасловото“, - като „Словото“, което е „у Бога“и което е „Бог“ в Божеството, - всички „Светещи на Прасветлината“ са винаги една воля и едно съзнание! -
Единството е сводов камък и венец на фундаменталната множественост във всеки живот на духовно-космичното Битие, също както множеството багри се проявяват в своята съвкупност като чиста бяла светлина. -
Едното, което е Всичко, се изявява в безкрайно многообразие, за да намери отново себе си в Единство, бездажертвуванищо от своята безкрайност. -
Любовта е най-дълбокият Първоизвор на това Битие!
Любовта е неговият никога несвърш-ващ Живот!
Любовта е неговото предвечно Дело!
А намерилият смъртта си на Голгота е бил най-съвършеният съсъд на тази Любов, съществувал някога на земята,-наЛюбовта, която е безкрайна, въпреки че съзнава своите граници в самата себе си...
Блажени са, които разпознаят словото му изпод затрупалите го отломки!
Блажени са, които съумеят да открият самия него в най-съкровените дълбини на сърцето си!
*
НАШИЯТ НАЙ-СТРАШЕН ВРАГ
50
Не говоря за страшните външни войни, непрекъснато разпалвани от „животното" в земния човек, за да изтребва себеподобните си, - а за една далечпо-ожес-точена война, която може да избухне с дива ярост в душата на всеки човек и в която твърде рядко може да има „победител “. -
Тази война започва, когаточовекси постави за пръв път въпроса: „Кой съм аз?“, -когато непознатото самГ1 на себе си „Аз“ за пръв път надзърне в ненаситно зейналата паст на една привидно непроницаема нощ, търсейки първопричината и смисъла на своето съществувание, оглеждайки се да открие следи от произхода си или някакво предварително указание какви всъщност са крайните му цели. —
Привикнал да търси решение на всички проблеми с помощта на интелекта, на него изобщо не му „идва на ум“, че отговорът на така възникналите въпроси може да е в прерогативите на друга духовна сила, коя-
то той носи в себе си.
Наистина някои уморени или твърде инертни душ J намират доста бързо изход в така наречената от тях „вяра“, но зад този етикет се крие само един по-евтин и по-лесен начин да се задоволи не особено взискателният им разсъдък, -съвсем не онази възвишена сила, която „зналците“ от всички времена са възхвалявали като „вяра“...
В случая разсъдъкът се задоволява с едно решение от втора ръка, защото не е съумял да се домогне със собствени сили до отговора.
Огромни библиотеки биха могли да се запълнят с книгите, написани с цел да бъде успокоен по този начин интелектът, без да се говори за личните усилия на хората, усми-рявали разсъдъка си с такива решения от втора ръка и почувствували се на свой ред длъжни да проповядват и на своите ближни „спасението“ - такова, каквото те самите си въобразяват, че са го намерили.
Всякакви подобни напътствия обаче се свеждат само до онова, което е достъпно за разсъдъка, а ако разсъдъкът беше способен да се заеме с решаването на тези основни въпроси, резултатът щеше да бъде отдавна ясен и постижим за всички хора по света.
Разсъдъкът е само инструмент на човека и не бива по никой начин да става господар на своя стопанин, в противен случай той неминуемо ще се превърне в негов най-страшен враг.
Диамантът служи за рязане на стъкло, но става безполезен, когато трябва да се секат дърва, така че който се нуждае от дървен материал, за да си построи сигурен подслон, рискува със своя диамант да умре от студ в снежните виелици. -
Вие „търсите“ с ума си и упреквате природата в жестокост, защото не ви била дала око да проникнете в нейните най-дълбоки и скрити тайни, докато всъщност разполагате с такова око, макар и да не знаете нищо за своето богатство. -